— Добре, но не съм виждала Джени, откакто реши да напусне. Не знам с какво мога да ви помогна.
— Да напусне ли? — не скри изненадата си Карлос.
— Да, мисля, че беше решила да се прибере в родното си място.
— Откъде знаете?
— Така ни казаха.
— Краля ли?
Рейчъл си пое дълбоко дъх и го задържа за секунда-две.
— Да.
Робърт знаеше защо Краля е излъгал Рейчъл и другите момичета. Щяха да изпаднат в паника, ако разберяха, че Джени е била отвлечена, измъчвана и убита. Той беше техен шеф, но също и закрилник, трябваше да ги пази. Робърт се замисли каква част от истината е разумно да разкрие. Ако кажеше какво наистина е станало, щеше да всее паника в лагера на Краля. Реши да не го прави — поне засега.
— Виждали ли сте този човек? — попита той и показа снимката на Джордж Слейтър.
Рейчъл я погледна за няколко секунди.
— Ъ… не знам.
— Разгледайте я добре.
Робърт беше сигурен, че го е познала, но инстинктите й я накараха да излъже.
— Може би… в някой клуб или на някое парти.
— Частно парти?
— Да, може би на някое от екстремните партита, ако не се лъжа. — Тя прехапа долната си устна, сякаш се опитваше да си спомни нещо. — Да, почти съм сигурна. Той обичаше твърдия секс. Не знам как се казва, ако това е следващият ви въпрос.
— Не, това не е следващият ми въпрос — поклати глава Робърт. — Какви са тези екстремни партита? — добави с любопитно изражение.
— Така ги наричаме. Хората обичат да купонясват, а някои предпочитат по-разкрепостените забавления, всеки има някакви фантазии. Екстремните партита са свързани с тези фантазии, с фетиши.
— Какви например? — намеси се Карлос с нарастващ интерес.
Рейчъл го погледна и пристъпи към него.
— Всичко, което те възбужда, сладурче. — Нежно погали с пръсти лявата му буза. — Гумени дрехи, връзване, болка… а може би просто обичаш по-грубите ласки?
Намигна му съблазнително. Карлос се отдръпна смутено, изчерви се.
— Съжалявам, че трябва да прекъсна тази романтична увертюра, но какво точно става на тези партита? — намеси се Робърт.
Рейчъл се облегна на една паркирана кола.
— Всичко каквото ти дойде на ум. Защо? Интересувате ли се?
Робърт се престори, че не е чул въпроса.
— И вие сте ходили на подобни партита, така ли?
— На не едно — небрежно отговори жената.
— Ами Джени?
— Да, и тя.
— Колко момичета отиват на такова парти? — поинтересува се Карлос.
— Зависи колко са гостите, но обикновено отиваме десет или петнайсет момичета, плюс някои други.
— Какви други?
— Ако партито е много голямо, с двайсет-трийсет гости, трябват поне петнайсет-двайсет момичета, плюс момчета.
— Момчета?
Наивността на Карлос разсмя Рейчъл.
— Да, сладурче, момчета модели. Както казах, хората имат всякакви фантазии. Някои обичат да го правят с момчета. Всеки получава каквото харесва. Тебе това ли те възбужда, сладък?
Потресеното изражение на Карлос развесели Робърт.
— Не, разбира се, че не — категорично заяви младежът.
— Радвам се — отбеляза момичето и отново му намигна кокетно.
— Спомняте ли си да сте виждали Джени в компанията на този мъж на някое от партитата? — намеси се Робърт.
— Възможно е, трудно е да се каже. На тези партита всеки играе с всеки, ако разбирате какво искам да кажа, но си спомням, че съм го виждала да се заиграва с други мъже.
Робърт и Карлос се ококориха от изненада.
— Сигурна ли сте? — попита по-възрастният детектив.
— О, да. Освен това доста се развихряше.
— Как може човек да отиде на такова парти?
— Не може, освен ако не е поканен. Това не са платени партита. Домакинът, обикновено някоя богата мижитурка, наема моделите и поканва когото реши. Ако не си му приятел, няма покана.
Робърт беше очаквал този отговор.
— Тези партита във вторник вечер ли се организират?
— Няма определен ден. Организират се, когато богатата мижитурка реши.
— Миналия вторник имало ли е?
Рейчъл се замисли за няколко секунди.
— Ако е имало, не е било за момичета.