— Не можеш ли да заспиш?
Робърт не беше забелязал, че е будна. Извъртя се с лице към нея.
— Не, но по принцип не спя много. Нали вече ти казах.
— Не си ли уморен?
— Тялото ми е уморено. Мозъкът ми е буден. Мозъкът винаги надделява.
Тя се притисна до него и нежно го целуна по устата.
— Радвам се, че остана.
Той се усмихна. Изабела едва държеше очите си отворени, облегна главата си на гърдите му. От доста време Робърт не беше прекарвал две поредни нощи с една и съща жена. Нямаше време за любовни връзки, нямаше желание да споделя живота си с някого. Така предпочиташе.
Той внимателно премести главата й на възглавницата и умело се измъкна от леглото, без да я събуди. В кухнята намери бурканчето с нес кафе, което тя бе купила специално за него, и на устните му грейна усмивка. Направи си силно кафе, после отиде в хола и се настани на удобния диван. Не спираше да мисли за двата разпита от изминалия ден. Отново изглеждаше, че е намерил връзка между двете жертви. Джени И Джордж се бяха познавали, нямаше съмнение. „Сексуални оргии — помисли си той. — Може би има сексуален мотив“. Дали убиецът си набелязваше за жертви хора с разюздан полов живот? Все още имаше повече въпроси, отколкото отговори, но Робърт чувстваше, че малко по малко се приближават до развръзката. За първи път в това разследване изпитваше ентусиазъм. За първи път имаха нещо, за което да се захванат — лице може би.
Той отпи глътка силно кафе и се запита колко още чаши трябва да изпие, за да издържи през деня. Погледна часовника си — 6:00. Време беше да се приготвя.
Той бавно отвори вратата на спалнята. Изабела спеше спокойно. Когато излезе, все още не се беше събудила.
41.
Сутрин Робърт рядко пристигаше в отдела преди осем часа, но събитията от последните два дни го бяха заредили с нова енергия. Днес се чувстваше ентусиазиран, както през първите си дни като детектив.
— Ти изобщо прибирал ли си се вкъщи, или си се преместил да спиш в службата? — попита изненадано, когато завари Карлос седнал на бюрото си.
— Капитанът иска да те види веднага — отвърна партньорът му, без да обръща внимание на забележката.
Робърт погледна часовника си.
— Сигурно се шегуваш. Седем и половина е!
— Знам. Обади се в седем. Тъкмо бях дошъл.
— Дошъл си в седем? Абе, хора, вие не спите ли? — измърмори Робърт, докато сваляше якето си. — Каза ли защо иска да ме види?
— Не.
— Вчера дадохме ли му доклад?
— Да, аз. Малко по-късно от десет сутринта, за когато го искаше, но все пак го получи.
Робърт подуши прясно бразилско кафе и си помисли, че точно това му трябва, преди да отиде при капитана.
Оперативната зала беше почти празна. Там беше само детектив Морис, застанал до прозореца. Върху бюрото и по пода наоколо бяха разхвърляни листа. Изглеждаше така, сякаш не се е прибирал вкъщи от дни. Робърт му кимна за поздрав, но Морис дори на забеляза присъствието му. Робърт спря пред кабинета на капитана и почука на вратата.
— Влез! — изкрещя Болтър отвътре.
Въпреки че бе още рано, в стаята беше горещо. Нямаше климатик, всички прозорци бяха затворени и двата големи вентилатора не работеха. Капитанът седеше на бюрото си и четеше сутрешния вестник.
— Рано си дошъл — отбеляза Робърт.
— Винаги идвам рано — отговори Болтър, като го погледна.
— Искал си да ме видиш.
— Да. — Капитанът отвори горното си чекмедже и извади копие на фоторобота, който беше направила Патриша. Посочи монитора си. — Ела да погледнеш.
Робърт заобиколи двете големи кресла и застана зад началника си. На екрана имаше няколко различни версии на рисунката — с дълга и къса коса, с брада, мустаци, очила — общо двайсет.
— Опитахме всички възможни комбинации и изпратихме рисунките във всеки полицейски участък в Ел Ей. Ако този човек още е наоколо, рано или късно ще го хванем.
— Все още е наоколо, сигурен съм — убедено каза Робърт. — Ще проверим по баровете и клубовете. Започваме тази вечер от Санта Моника. Ако имаме късмет, може наскоро някой да го е виждал.
— Хубаво…
Капитанът изглеждаше смутен от нещо.
— Хубаво е, но нещо те притеснява — отбеляза Робърт.
Капитанът отиде при кафе машината.
— Кафе?
Робърт поклати глава. Само веднъж беше имал глупостта да пробва кафето на началника си и се бе заклел никога повече да не го прави. Болтър си сипа и сложи четири бучки захар.