Уилям Шекспир
Хамлет
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА
КЛАВДИЙ — крал на Дания
ХАМЛЕТ — син на предишния крал и племенник на сегашния
ПОЛОНИЙ — главен съветник на краля
ХОРАЦИО — приятел на Хамлет
ЛАЕРТ — син на Полоний
ВОЛТИМАНД, КОРНЕЛИЙ, РОЗЕНКРАНЦ, ГИЛДЕНСТЕРН, ОЗРИК — придворни
БЛАГОРОДНИК
СВЕЩЕНИК
МАРЦЕЛ, БЕРНАРДО, ФРАНЦИСКО — благородници от стражата
РЕЙНАЛДО — слуга на Полоний
АКТЬОРИ
ДВАМА ГРОБАРИ — смешници
ФОРТИНБРАС — норвежки принц
НОРВЕЖКИ КАПИТАН
АНГЛИЙСКИ ПОСЛАНИЦИ
ГЕРТРУДА — кралица на Дания, майка на Хамлет
ОФЕЛИЯ — дъщеря на Полоний
Придворни дами, офицери, войници, моряци, вестители, свита
ПРИЗРАК на Хамлетовия баща
Място на действието — замъкът Елсинор в Дания.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
Стражна площадка пред замъка. Франциско стои на пост. Влиза Бернардо.
БЕРНАРДО
Кой е там?
ФРАНЦИСКО
Ти първо кой си? Стой и се разкрий!
БЕРНАРДО
Да живее кралят!
ФРАНЦИСКО
Бернардо?
БЕРНАРДО
Същият.
ФРАНЦИСКО
На поста си застъпваш много точно.
БЕРНАРДО
Дванайсет би. Върви да спиш, Франциско!
ФРАНЦИСКО
Благодаря. Ужасен мраз, ей богу,
и нещо все ми стягаше сърцето.
БЕРНАРДО
Как мина досега?
ФРАНЦИСКО
Не шавна мишка.
БЕРНАРДО
Е, лека нощ! Ако съзреш Марцел
или Хорацио — от мойта смяна, —
кажи им да побързат!
ФРАНЦИСКО
Непременно.
Влизат Хорацио и Марцел.
Май чувам ги… Не мърдай! Кой е там?
ХОРАЦИО
Бойци на Дания!
МАРЦЕЛ
Слуги на краля!
ФРАНЦИСКО
Спокойна нощ!
МАРЦЕЛ
Благодарим ти, друже!
ФРАНЦИСКО (на Бернардо)
Спокойна нощ!
Излиза
МАРЦЕЛ
Охо, Бернардо!
БЕРНАРДО
Тук съм
Със теб ли е Хорацио?
ХОРАЦИО
Почти.
БЕРНАРДО
Привет, Хорацио? Здравей, Марцел!
МАРЦЕЛ
Не се ли е явило онова?
БЕРНАРДО
Не, нищо нямаше, откак съм тук.
МАРЦЕЛ
Хорацио твърди, че ти и аз
сме си внушили всичко; той не вярва
в страхотното явление, което
видяхме тук на два пъти със теб.
Затуй помолих го през тази нощ
да бди със нас, та ако то потрети,
самичък да го види и да встъпи
във разговор със него.
ХОРАЦИО
Хайде, хайде!
Ще има да го чакаме напразно!
МАРЦЕЛ
Седни тогаз и нека повестта
за ужаса, на който двама бяхме
свидетели последните две нощи,
щурмува пак слуха ти, укрепен
със недоверие.
ХОРАЦИО
Добре, да седнем.
Бернардо, слушам те.
БЕРНАРДО
Преди две нощи,
когато хе онази там звезда,
на запад от Полярната, пламтеше
във тази точно част на небосвода,
където е сега, и в тишината
часовникът отби един часа,
Марцел и аз…
Влиза Призракът.
МАРЦЕЛ
Мълчи! То иде! Ето го отново!
БЕРНАРДО
Прилича на покойния ни крал!
МАРЦЕЛ
Хорацио, нали си книжник, спри го!
БЕРНАРДО
Хорацио, не ти ли спомня краля!
ХОРАЦИО
Съвсем, съвсем! И ме изпълва с ужас!
БЕРНАРДО
То иска някой да го заговори!1
МАРЦЕЛ
Хорацио, заговори го! Хайде!
ХОРАЦИО
Какво си ти, обсебило без право
тоз нощен час и войнствения образ,
във който движеше се неотдавна
сега погребаният датски крал?
Заклевам те в небето, говори!
МАРЦЕЛ
Обиди се!
БЕРНАРДО
И се оттегля!
ХОРАЦИО
Спри!
Стой! Стой! Заклевам те, отговори!
МАРЦЕЛ
Отиде си и дума не промълви!
БЕРНАРДО
Хорацио, защо треперещ бледен?
Или ще кажеш пак, че туй е само
въображение?
ХОРАЦИО
Не бих повярвал,
ако не бяха тези две очи
свидетели за туй, че не сънувам!
МАРЦЕЛ
Приличаше на краля ни, нали?