ВТОРИ ГРОБАР
Ама чувай, приятелю гробарю…
ПЪРВИ ГРОБАР
Не ме прекъсвай! Тука е водата — така! Тука е човекът — а така! Сега ако този човек отиде към тая вода и се удави в нея, после — каквото ще да казва — това е, сам е отишъл. Запиши си го! Така. Но ако водата тръгне към него и го удави, значи, не се е удавил сам. Сиреч, който не е виновен за смъртта си, той не си е съкратил живота.
ВТОРИ ГРОБАР
А по закона така ли е?
ПЪРВИ ГРОБАР
Така е я! По следователския закон.
ВТОРИ ГРОБАР
Искаш ли да ти кажа нещо? Ако тая не беше от благородниците, нямаше да я погребват по християнски.
ПЪРВИ ГРОБАР
Взе ми го от устата. Не е право, дето големците имат предимство да се давят или бесят, а пък техните братя-християни — не. Подай лопатата. А пък ако е въпрос за благородство, най-старият род е на градинарите, ковачите и гробарите. Ние водим занаята си от Адама.
ВТОРИ ГРОБАР
Че той благородник ли е бил?
ПЪРВИ ГРОБАР
Той е бил първият, който е имал родословно дърво.
ВТОРИ ГРОБАР
Ами, имал!
ПЪРВИ ГРОБАР
А бе ти езичник ли си? Светото писание не си ли чел? Онова дърво с ябълката ако го е нямало, какъв род щеше да се получи? Значи, е било родословно дърво. А пък Адам е работил земята като нас. И ще те питам още нещо. Ако не ми отговориш, казвай си молитвата!…
ВТОРИ ГРОБАР
Питай!
ПЪРВИ ГРОБАР
Кой строи по-здраво от зидаря, корабния майстор и дърводелеца?
ВТОРИ ГРОБАР
Тоя, дето дига бесилките, защото неговата постройка надживява хиляди наематели.
ПЪРВИ ГРОБАР
Добре го рече тоя път. Бесилката е добра. Но за кого е добра тя? За тези, дето вършат грях. А ти извърши грях, защото рече, че бесилката е по-здрава от черквата. Сиреч ти си добър за нея. Казвай друго!
ВТОРИ ГРОБАР
Кой строи по-здраво от зидаря, корабния майстор и
дърводелеца?
ПЪРВИ ГРОБАР
Да, кажи ми това и разпрягай!
ВТОРИ ГРОБАР
Ще ти го кажа като нищо!
ПЪРВИ ГРОБАР
Е, хайде, казвай!
ВТОРИ ГРОБАР
Не мога, дявол да го вземе!
Влизат и се спират встрани Хамлет и Хорацио.
ПЪРВИ ГРОБАР
Хайде, стига си си напъвал мозъка! Бавно магаре и с бой не бърза. Друг път, ако някой те запита туй, дето аз те питам, ти му кажи: „Гробарят“. Защото къщите, дето той ги строи, траят до второто пришествие. Сега бягай до Йохен42 и ми донеси половница пиво.
Втори гробар излиза.
Пее.
„На младини с моми, с моми
си поживях добре
и казвах си: — «Ами! Ами!» —
щом чувах, че се мре.“
ХАМЛЕТ
Този приятел не си ли дава сметка за работата, която върши? Гроб копае, а пее!
ХОРАЦИО
Навикът му е притъпил чувството.
ХАМЛЕТ
Така е. Ръката, която няма спинове, е най-чувствителна.
ПЪРВИ ГРОБАР (пее)
„Но Дъртата със стръв, със стръв
преряза моя дял
и сякаш че такъв, такъв
човек не е живял!“
Изхвърля череп.
ХАМЛЕТ
Този череп е имал някога език и също е можел да пее. А как само го запокити, разбойникът му! Сякаш е челюстта на Каин — първоубиеца. Това може да е тиквата на някой политик, който е мислил, че ще надхитри бога, а сега, ей го, този простак е надхитрил него. Не е ли тъй, Хорацио?
ХОРАЦИО
Тъй е, принце.
ХАМЛЕТ
Или на някой придворен, който е казвал: „Добро утро, ваша милост! Как се чувствувате, ваша светлост?“ Или на уважаемия еди-кой си, който е хвалил коня на още по-уважаемия еди-кого си, за да си го изпроси. Не е ли тъй?
ХОРАЦИО
Може да бъде тъй, принце.
ХАМЛЕТ
Може като нищо! А сега е под ведомството на негово благородие Червея, оголен и цапардосан от гробарската лопата. Това е превращение, в което си заслужава човек да вникне по-дълбоко. Нима отглеждането на този приятел е струвало толкоз малко, че сега да го бива само да играем на кегли с него? Моите собствени кости ме заболяват при тази мисъл.
ПЪРВИ ГРОБАР (пее)
„Гробарю стар, копай, копай
за чужд и за съсед
и бързай, че комай, комай
е близо твоя ред!“
Изхвърля още един череп.
ХАМЛЕТ
Още един. Защо да не е това пък черепът на някой правник? Къде са тогава неговите извъртания и отводи, неговите аргументи и прецеденти, неговите тълкувания и основания? Защо търпи този грубиян да го налага по темето с калната си лопата, а не го подведе под отговорност за нанасяне на телесна повреда? Хм. Или може би той е бил на времето си хищен закупвач на земи, който е трупал ипотеки, давности, изтекли срокове, гаранционни документи, изпълнителни актове. И какво? Това ли е срокът на сроковете му, това ли е изпълнението на всичките му изпълнителни, да види тиквата си изпълнена със земята, за която толкоз е ламтял? Нищо повече ли не са могли да му гарантират всичките гаранции — двойни и тройни — освен тази нищожна площ колкото два разгърнати договора. Само крепостните му актове не могат да се поберат в такава тясна дупка, няма ли за самия владелец да има поне още малко земя, колкото да си завре кокалите в нея?
42