Нещо повече, у тях се бе извършила някаква промяна: бяха се превърнали в почти фанатични снобки и не допуснаха в салона две-три жени, които в техните очи не бяха достатъчно знатни. Тези ограничения бяха развихрили въображенията: „Градината на Будика38“ — английската Жана д’Арк в битката срещу римляните — получи статут на висш аристократически кръг. Първите дни Едит и Хариет сами приготвяха сладкишите. Беше истинска битка да ги отделят от печките им. Бяха отхвърлили първите две кандидатки за готвачки, намерени от Колийн, склониха да приемат третата, след като я подложиха на тридневен тежък изпит, достоен за испанската Инквизиция. Посрещнаха с голямо подозрение предложението на Хана за ново подкрепление в кухнята една седмица след откриването на 14 декември. Отстъпиха все пак за приемането на две млади помощнички; все момичета, разбира се, тъй като никой мъж не би могъл да стъпи в „Градината на Будика“.
Когато стана дума да се наеме втора сладкарка, те пак най-накрая казаха „да“. Новодошлата бе скорошна емигрантка, току-що пристигнала от родната си Австрия; притежаваше великолепни дарби в производството на виенски сладкиши, торти и пасти, дори малки хлебчета с бадеми и стафиди от същия този Тирол, откъдето бе родом.
Гъските се съгласиха, че е екзотично.
„Не ми стига, че им плескам кожите с какво ли не, ами отгоре на всичко ще превърна тези австралийки в бъчви, като ги тъпча така; направо съм опасна за обществото“, мислеше си Хана. Но си мислеше още, че има идиотски добра идея (езикът й ставаше все по-цветист в тази страна на пионери, където не се страхуваха от думите; през целия си живот тя запази вкуса си към острите за една жена думи, изпреварвайки модата, която я настигна едва петдесет години по-късно), та чудесна беше идеята й да отвори салон за чай. За разлика от кремовете и тоалетните води, в момента приходите от всички видове сладкиши следваха една постоянно възходяща крива, независимо от бавния старт. В общата печалба в началото на януари те вече бяха една трета…
… Половината, две седмици по-късно. Принудиха се да вземат трета помощничка в кухнята и две девойки; сестрите Уилямс вече не смогваха да обслужват сами масите, затуй наеха първо две, а после още две момичета за сервитьорки (в средата на февруари станаха общо шест). „А ако създам училище, за да обучавам и подготвям персонала си?“ Запомни идеята за по-късно.
Друго назначение — каруцар доставчик за двуколката, боядисана естествено в черно, с орнаменти в наситено червено. Защото клиентелата вече не се задоволяваше само да идва да дегустира на място, а поръчваше и изискваше доставки по домовете. „Ех, ако Мариан Каден беше тук…“ Хана за момент реши да му пише, да го помоли да дойде в Австралия, абсолютно убедена, че той ще приеме. Но освен че трябваше да му плати пътуването, което все още не й беше по кесията, тя знаеше, че ще трябва да осигури средства за майка му и безбройните му братя и сестри, които той нямаше да иска да напусне ей така. „И това остава за по-късно…“
Приходи през втората, третата и четвъртата седмица на януари 1893-а: сто седемдесет и една, сто двайсет и девет (това е дъното, най-ниското ниво, което някога ще достигне), после сто шейсет и пет лири. (Печалбите намаляваха от допълнителните заплати, които трябваше да плаща.) „Но започват да се повишават“, отбеляза тя в полето на вечния си бележник от обработена овча кожа, където си водеше винаги бележки. В него бяха нанесени с точност до пени сметките още от самото начало във Варшава, при Добе Клоц.
Сто двайсет и четири в началото на февруари.
Двеста и три следващата седмица.
„Или почти сто и четирийсет пъти заплатата ми на камериерка. Не може да се отрече, че напредваш. Само дето ще са ти нужни десет-дванайсет години, за да достигнеш целта си. А в това време Тадеуш ще има възможността да се ожени шест пъти и да направи на жените си петдесет и четири деца…, а това ще ти създаде някои проблеми, ако пожелаеш да се омъжиш за него. Господи, Хана, значи ще трябва да препускаш малко по-бързо…“
38
Английска кралица (I в. от Христа), оглавила въстанието срещу римляните през 62 г. от Христа. — Б.р.