„С изключение на две хиляди и шестстотинте франка, които дадох, за да откупя правото за наемане на магазина на улица «Риволи», можех съвсем спокойно да започна без пари. Наистина съм прокълната.“
След дълги размишления и след като бе избирала между петнайсет-двайсет поклонници, си намери друг любим на сърцето. Наричаше се Андре Лабади, банкер поет от Бордо, млад упълномощен представител в „Сосиете Женерал“, с изгледи за най-блестящо бъдеще, чиито доходи от семейните лозя го правеха съвсем по неин вкус. Той имаше гасконския поглед на Жан-Франсоа Фурнак (който дойде в Париж през есента на въпросната година) и определено заядливи мустачки, все още малко напевен акцент и деликатност на бижутер, когато ставаше дума за нея и нейните удоволствия. Познаваше Англия и говореше английски (сред прадедите му имаше англосаксонци от далечното време на Черния принц, както и евреи и то по линия на майката на Мишел Монтен, на когото беше потомък). Познаваше и Америка, където бе живял една година и бе обикалял Дивия запад, в памет на друг свой прародител, основател на Сейнт Луис. Той караше Хана да мечтае не само защото й рецитираше еднакво добре Уолт Уитман и „Сирано дьо Бержерак“ на Ростан (заведе я на премиерата на пиесата и тя много я хареса), но и защото именно той й отвори очите за земите отвъд океана и я накара да открие този нов хоризонт, който дотогава й се струваше безкрайно далечен и приказен. От пътешествията си, които го бяха отвели чак до Калифорния — „Сан Франциско би ти харесал, Хана“ — той бе натрупал цяла колекция от познанства: с невероятния съдия Рой Бийн, с маршал Бил Тайлман, с Уайът Ърп от ОК Корал; видял бе труповете на Долтонови, изложени в Кофивил и как угасва пламъкът на Седящия Бик, съзерцавал бе непроницаемото лице на победения Джеронимо. Разказа й за удивителните милиардери авантюристи, които бе срещнал там…
… но най-вече великолепно я любеше, тя не се бе излъгала в избора си в нито едно отношение. Любеше я без въображението на един Хътуил, но с търпение и спокойно внимание, с очарование и нежност и необходимата доза буйност.
Толкова добре, че тя почти изпадна в ужас: ами ако я откъсне от Тадеуш? Стигна дотам, че дори го напусна за цял месец (готвеше се за Лондон, но не това беше истинската причина, тя се страхуваше от самата себе си). Когато се върна при него той я очакваше спокоен: „Ти не си жена, която ще си тръгне, без да каже дума, Хана“. От всички мъже, с изключение на Тадеуш разбира се, той беше единствен, в когото тя едва не се влюби наистина. Раздели се с него едва когато самият той не издържа на любовта си към нея и я помоли да се оженят.
Останаха заедно една година.
Откри салона в Лондон през 1898 г. Нае къщата на един херцог срещу площад „Сейнт Джеймс“. Сградата беше почти историческа и работите по обзавеждането накараха цялото High Society46 да злослови. Тя отби удара като се обърна към един от безчетните братовчеди на Поли. Не беше кой да е: надзиравал бе работите по ремонта на Уиндзорския дворец и ремонтираше салоните у херцог Кларънс. Беше хомосексуалист и макар че се казваше Хенри, предпочиташе да го наричат Беатрис. Изглеждаше много забавен и на два-три пъти дойде да следи работата, облечен до неузнаваемост като жена, а с високия си като сопрано глас заблуди дори Поли. Целуна го по устата и заяви, че е много сладичък, а Поли дори не позна братовчед си…
Хенри-Беатрис стана един от големите приятели на Хана, до смъртта си през 1915 г. (самоуби се на фронта в Ардените от любов по един красив офицер). Веднага след като тя разположи част от щаба си, той бързо доби навика да я навестява вечер в стаята й на втория етаж. Бъбреха си като две жени — разликата между бъбренето на жените и споровете на мъжете, Лизи, е, че при последните се пушат пури. А останалото, съотношението на глупостите, които се ръсят там, е съвършено същото. — Той познаваше висшето лондонско, следователно и британско общество по най-добрия, най-недискретния, по най-лукавия начин, който човек може да си представи. Имаше злъчния език на мъж и жена, взети заедно, направо беше явление. Знаеше кой с кого и как спи, защо и в колко часа. Забавляваше Хана, но най-вече й беше полезен в нейните завоевания. Между тях се установи истинско, малко смущаващо съучастничество…