Отбеляза всичко това с хладна яснота, като играч на карти, пресмятащ козовете, които има. А когато й съобщиха, че ще са необходими няколко дни за поправката, защото е август и голяма част от персонала е освободен, за да не му се плаща, тъй като в мъртвия сезон няма работа, тя отвърна, че ще чака. Но естествено ще иска отбивка от цената за закъснението.
Така роклята щеше да й излезе сто двайсет и пет рубли. За цената на мечтите не се правеха пазарлъци, но и идеализмът на Хана си имаше граници.
Мендел Визокер мина за първи път през Варшава към края на есента на 1890-а…
… После втори път през пролетта на 91-а. Естествено и в двата случая той отиде на улица „Гойна“. Тъкмо при второто посещение промените го изненадаха: нова табела и нови помещения — магазинът се е разширил с едно съседно магазинче. Но истинските промени са другаде — там, където бе имало нещо като мрачна дупка, воняща на вкиснало мляко и в дъното на която Добе Клоц бе седяла като спяща зимен сън мечка, Мендел с удивление откри нещо светло, много чисто и чудесно организирано, където се бута истинска тълпа; а Хана Каруцаря завари начело на две млади продавачки — една от които бе направо прелестна, — облечени като нея в бели престилки с небесносини якички.
— Какво, по дяволите, си направила с госпожа Клоц? — попита Мендел стъписан.
… Стъписан не само от външното обновление: Хана, която завари, беше речовита и весела; спираше се всеки миг да поприказва с тази или онази клиентка и да се пошегува; малко беше пораснала и даваше признаци на една почти дива енергичност.
Добе Клоц, каза тя, е излязла за час-два. Гледаше Мендел право в очите.
— Трябва да говоря с вас. Тази вечер, след като затворим?
Часът беше почти два следобед. Мендел имаше две-три делови срещи, след което смяташе да отиде да вечеря и преспи при една друговерка на улица „Мировски“, на име Кристина или при една слугиня, дето умееше всичко да прави — най-вече любов — и която работеше у един богат търговец хасид24, на име Лейзер Пржепиорко. Още не бе направил своя избор.
С Хана се договориха да се срещнат в бакалията кафене на улица „Крошмална“.
Той напразно я чака почти до девет часа. Дали се бе задържала в магазина? Отиде там и намери вратата заключена. Каза си, че ще се видят на другия ден и поради напредналото време избра християнката, която го посрещна ентусиазирано.
Беше в леглото с нея и по-точно върху нея, когато Хана нахълта.
Мендел седна на ръба на леглото. Сетне извика с пресекнал глас: „Моментално излез от стаята!“, докато се опитваше припряно да покрие двете голи тела, своето и на Кристина. Но Хана само се намести по-удобно, оправи гънките на роклята си и започна да обяснява, че е закъсняла, защото се е забавила на една друга среща. Уточни, че е открила Мендел много лесно по следата на бруска му. Сивите й очи, излъчващи олимпийско спокойствие, сякаш най-после бяха открили Кристина, пъхнала се почти до носа под завивката и от която сега се виждаха само русите къдрици и огромните ужасени сини очи.
— Добър ден, госпожо — каза Хана на полски. — Съвсем не бих искала да ви безпокоя. Моля ви, продължавайте.
— Вън! — изрева Мендел, който в крайна сметка едва се сдържаше да не прихне.
— Тя разбира ли идиш? — Хана посочи Кристина.
— Нито дума.
— Толкова по-добре. Значи ще можем спокойно да говорим, Мендел Визокер. Първо за работата. Тя върви много добре. Видяхте магазина, увеличихме три пъти средната печалба. Някои дни я увеличаваме петорно, кривата върви нагоре. Особено откакто убедих Пинкош да наеме някой да го придружава в обиколките му. Най-трудно беше да го накарам да купи две нови каруци и коне за тях. А вторият магазин…
24
Изповядващ хасидизма. Религиозно движение, зародило се сред полските и руските евреи в началото на 18 в. — Б.пр.