От известно време бе започнал да си говори на глас. Тихичко разказваше за пътувания, пейзажи, хора и най-вече за срещнатите жени, гостоприемни към скитниците. Беше негов си начин да облекчи агонията на херкулеса, който също като него постоянно бе пътувал и мизерствал. В един момент разбра, че вече говори само на себе си — другият бе издъхнал. Мендел склопи очите му и си тръгна като затвори вратата на къщата, оставяйки зад нея четиримата мъртъвци и свещите.
Седем часа по-късно, посред снежната нощ, той отиде на речната гара на Висла. Откри Мариан Каден и го извика.
— Не мога да напусна работата си току-така — опъна се хлапака.
— Колко печелиш, малкия?
— Рубла и трийсет копейки на нощ.
— Ето ти петстотин от Хана и от мен, ще ни ги върнеш след двайсет години, в същия ден и по същото време. Качвай се.
Мариан се настани на седалката в двуколката на Пинкош Клоц, зад която бе завързан конят, нает от Мендел при слизането от влака.
— Един въпрос за начало — каза Мендел. — Има ли дори най-малка вероятност Тадеуш да е сторил зло на Хана? Добре помисли.
Младият Каден дълго мисли и най-после завъртя глава.
— Доколкото знам, не. Освен…
— Освен това, което й е направил в леглото, знам. Нещо друго?
Мариан разказа за красивия костюм на Тадеуш, за случката с нотариуса Влолстки и дъщеря му на булевард „Маршалковски“. Но Мендел много скоро го прекъсна: за това вече знаеше, дори малко повече от него. Попита:
— Имаш ли представа къде може да е Тадеуш?
Мариан заговори за стаята в квартал Прага и Мендел отново го прекъсна.
— В течение съм и на това. Бях там тази нощ. Него го нямаше, а стаята е празна. Хазяйката му не знаеше къде е отишъл, заминал е преди петнайсет дни. Ти знаеш ли нещо повече от нея?
— Не, наистина не — отговори Мариан. (Има вече две седмици откак той също е установил изчезването на Тадеуш Ненски. Който не само е напуснал стаята си в квартал Прага, но е зарязал и лекциите в университета, спрял е да посещава книжарницата и сякаш се е изпарил от Варшава.) — Говори се, че имал неприятности с полицията.
Когато се отдалечиха малко от речната гара на Висла Мендел спря двуколката.
— Слушай — каза той, — възможно е през следващите два часа да ми се случи нещо много неприятно. Може да се каже, че всях голям хаос в този проклет град. Но пък научих страшно много неща. Та ако имам неприятности, ти ще трябва много точно да повториш на Хана това, което сега ще ти кажа. Тя ми е говорила за теб и май ти има доверие…
Мариан сведе глава, после я вдигна с характерния си сериозен и вдъхващ доверие вид. „Ако предположим, че имах син, помисли си Мендел, щеше да ми е приятно да прилича на този тук. Само дето не умее да се смее.“
— Най-напред за Лейб Дейтш — подхвана отново Мендел. — Минах да го видя и го измъкнах от леглото. Поговорихме си двамата. Изведнъж се сети, че дължи четири хиляди рубли на Хана. Ето ги, заедно с изрядните документи. Ще ги дадеш на малката. Ако тя иска допълнителни сведения, просто трябва да отиде да го посети в болницата. Той ще полежи там известно време — счупи една пейка с главата си. Ясно ли е?
— Ясно — каза Мариан, взимайки парите и документите.
— Сега нещо по-сериозно. Пинкош Клоц е мъртъв.
Мендел разказа за хекатомбата, без нищо да пропусне.
— … А и Добе от своя страна ясно показа, че е луда. Нахвърлила се е върху Ненски с невероятна злоба. Създала е, бих казал, цяла организация от равини, включила е председателя на Консисторията27, дори католически свещеници и един руски прокурор, на когото вероятно добре е платила, а пък той и само това е чакал, за да започне да преследва един полски студент. Изградила е цяла система, за да докаже, че Тадеуш не само е изнасилил и пребил едно беззащитно еврейско момиче, което преди това е прелъстил — и което искал да убие, защото е било бременно от него, — но и че сред книгите си в стаята си крие революционни документи. Тя е уредила да го изгонят от университета, от дома на Влолстки, отвсякъде, и то най-позорно, разказала е на всички какъв негодник е бил. Освен това платила на оная Гловацка, хазяйката на малкия, и тя надрънкала всичко каквото трябвало, та да му създадат възможно най-много неприятности. И ето: сега полицията го търси. Добе почти се е разорила с всичките тези интриги, но чудесно си е отмъстила под претекст, че се разплаща за малката. Разбираш ли това, момче? Ето какво трябва да кажеш на Хана: всъщност Добе Клоц е действала единствено от свое име, тикана от някаква луда ревност; най-й изнасяло да вярва, че виновникът е Тадеуш; че колкото повече Тадеуш е бил мил и нежен и колкото по-силно се влюбвал в Хана, а Хана в него, толкова повече той е бил виновен в очите на Добе. Разбираш ли?