Английската дума още не фигурираше в речника на Хана.
— Питам ви дали не сте с мензис — обясни Колийн с едва доловимо неудобство.
— От вчера.
— Подранил?
— С доста дни.
— Сигурно е от пътуването с дилижанса, а и от вашето препускане. Не биваше да ставате. Елате. — Тя се усмихна. — Мълчете.
„Мълчете и се отпуснете“, повтори тя, щом се озоваха в стаята на Лизи на горния етаж. Постави Хана в леглото и я съблече: „Тази рокля прекалено ви състарява, макар да е толкова красива, даже много красива. Но прекалено състаряваща, никой ли не ви го е казал?“. Тя свали навлечените една върху друга ризи и фусти, уми я: „И дори не ви е дошло наум да отидете да видите майка си, преди да тръгнете? Не, не казвайте нищо, предполагам, че трябва да ви приема такава, каквато сте. Пък и не се меся в неща, които не ме засягат“. От време на време Колийн кашляше, слаба кашлица, която понякога направо я давеше: „Ще поспите още, млада девойко. Или поне ще полежите. Мълчете. Ако ви е нужно нещо, извикайте ме, аз няма да излизам от къщата“. Допря устни до челото й. „Имате лека температура, но това можеше да се очаква…“
Има някакво невероятно и сладострастно удоволствие да си в леглото, особено когато е меко като това, отрупано с пухени възглавници и възглавнички, и да не трябва да правиш нищо друго, освен да се оставиш да те глезят. За Хана усещането беше ново и едва сега тя осъзна почти шеметната бързина на собствения си бяг, от деня, в който бе напуснала своя щетъл с бруска на Визокер и през всичките изминали години, в които бе очаквала най-после нещо да се случи. Откри, че не е имало ден, нито дори един ден, в който да не е била носена от собствения си порив и в който да е разчитала на друг, освен на себе си… „С изключение на Мендел. И то не съвсем. Та аз не съм го молила за нищо, освен да ме отведе във Варшава. Където, все едно, щях да отида и без него…“
Остана в леглото цели три дни. Сутрин чуваше мъжете Маккена да тръгват, а вечер да се връщат — и да снижават силните си гласове до шепот, несъмнено по заповед на Колийн, която управляваше тези великани с неограничена, спокойна власт. Понякога Хана изпитваше нещо подобно на истински угризения. Забележката на ирландката, че дори не й е дошло наум да отиде да целуне майка си, преди да замине за Данциг, Англия и така нататък, я бе смутила: „Писах й наистина, но не може да се каже, че писмото ми преливаше от обич. Като че ли съм някакво чудовище. Да вземем Симон — брат ми е все пак, въпреки че е кретен, а поинтересувах ли се някога за него? Не. Докато бях във Варшава при Добе, бях забравила дори, че съществува. Чудовище. А изпратила ли си им вест за себе си, откакто си в Австралия? Никаква. Дори не си се сетила да пишеш на Каръдърсови, а те доста ти помогнаха. Егоизмът ти е чудовищен, направо не си нормална. Хана, каква мръсница си“.
Стигаше до тези по-скоро мрачни заключения, когато преминаваше — потисната от атмосферата в къщата — от стаята и леглото, както и от строгата добронамереност на Колийн, която изцяло бе поела грижата за нея — през дългите моменти на депресия…
Един или два пъти стигна дори дотам, да се усъмни в любовта си към Тадеуш. Без, разбира се, да отива така далеч, както щеше да направи по-късно. Но фактът, че си задава въпроса, беше вече знак. Това представляваше истинско светотатство за нея, която бе превърнала любовта си към Тадеуш в опора на живота си…
С две думи, започна да усеща последиците от една огромна и прекалено хладна яснота по отношение на себе си…
Оказа се, че е имала нужда от този физически отдих и то не само за тялото си. Не виждаше никой друг, освен Колийн, чието моминско име беше Райън. Баща й държеше голяма странноприемница. Колийн й разказваше за Ирландия (но почти нищо за Индия, дори спомена за която мразеше), за баща си и братята си, всички убедени привърженици на ирландската независимост и на Фениънс31, чието движение се бе зародило в Съединените щати…, а там Колийн имаше трима братя… „Щях да отида при тях, ако зависеше от мен, Хана. Но в крайна сметка в Австралия не е толкова лошо.“ Когато чу тези откровения, Хана лежеше вече трети ден. Краката й взеха да изтръпват при прекрасното здраве, което винаги бе имала. С Лизи, с която спяха заедно, тя започна — най-често шепнешком и на тъмно — разговора, който двете щяха да водят през целия си дълъг живот, десетилетия наред. С все още несигурния си английски Хана се чувстваше по-спокойна с едно дете — а и ти не беше съвсем обикновено дете, Лизи… Езикът ти беше остър почти колкото моя.
31
Членове на тайна организация на ирландците, емигрирали в Канада и САЩ, борещи се за освобождаването на Ирландия от английско господство. Създадена около 1860 г. — Б.пр.