Изгледа го втренчено и за няколко секунди забрави вълненията си на млада девойка, която е отишла на първата си среща:
— Какво искате да кажете? Че не искате да сме съдружници?
— Дори не съм помислял. Ще ви дам назаем тези пари, а вие ще ми ги върнете, когато намерите за добре.
— Без документ?
Подигравателното пламъче стана по-ярко:
— Имам най-голямо доверие във вас, Хана.
Преметна крак връз крак както правят мъжете, като много внимаваше за ръбовете на панталона си. Както обикновено изглеждаше изключително елегантен. Лицето му беше още по-загоряло отколкото в Гундагаи. Контрастираше с посребрените слепоочия. Красиви ръце. „И не прави нищо“, помисли Хана и усети как започва да побеснява. „Нищо не прави и чака. Изнервя ме. Защото той не е неопитен като Тадеуш. Това е друго.“ Сетне каза:
— Дори не ме попитахте за плана ми, не се поинтересувахте за какво ще послужат хиляда и петстотинте лири? Пак ли защото ми имате доверие?
— Питам ви.
— Козметичен салон.
— За жени?
— За кенгурута?
— Touché34 — каза той на френски. — На тъп въпрос, тъп отговор. И как ще стане това?
— Правя кремове… един крем за начало. Който предпазва от бръчки или ги премахва.
— Наистина ли има такъв ефект?
— Откъде да знам. Майка ми така казваше. Правеше толкова, че имаше да се наплеска цяла Полша, или поне целия ни щетъл…
— Вашият какво?
— Щетъл. Значи село, на идиш. Майка ми казваше, че кремът й е идеален срещу студа през зимата и така си беше. Като се намажеше малко на устните и бузите, те никога не се напукваха. И миришеше хубаво.
— Тук в Австралия не става много студено.
— Но пък има страшно много прах, а морският вятър е солен.
— Госпожа майка ви тук ли е?
— Много бих се учудила. Но аз зная рецептата. Нужни са билки и плодове. И някои други нещица.
Под маската на иронично безгрижие той криеше жив ум:
— Смятате сама да ги правите?
— Ммммм.
— Създавайки фабрика?
— Ммммм.
— С хиляда и петстотин лири?
— Не ми е нужна голяма фабрика.
— Вече всичко сте пресметнали?
— Всичко.
— Ще наемете ли хора?
— Да.
— И къде в Австралия ще намерите тези билки?
— Познавате ли някой си Джеймс Барнаби Соумс?
— По име. Май беше някакъв отвеян изследовател. Възрастен.
— И ботаник. Най-милият и най-добрият човек в Сидни и в Австралия. Дадох му списъка на цветята, плодовете и билките, от които се нуждая, а той потърси австралийските съответствия. И ги намери. Не на всичките, но на повечето. Достатъчно, за да мога да направя крем, подобен на този на майка ми, който…
Тя млъкна. Лотар Хътуил нямаше вид на човек, който следи делови разговор. Вече почти не я слушаше. В чест на братята Ръдж тя беше облякла роклята си в черно и наситено червено (не, не тази с трийсет и деветте копчета, разбира се, а другата, с малкото квадратно деколте) и сега крачеше напред-назад пред него, плъзгайки се по черния лакиран паркет, но продължаваше да говори. А Лотар Хътуил я следеше напрегнато с поглед. „Не те гледа в очите, Хана, не е впечатлен и от приказките ти, а ако е бил, това вече е отминало. Знаеш прекрасно, че зад маската на равнодушие той желае гърдите и бедрата ти, представя си цялото ти тяло, изучава го подробно, разсъблича го и за теб това е любопитно, ново, силно усещане, подобно на засилваща се треска. Изгаряща, приятна треска и ти си готова на всичко, за да я засилиш още повече…“ През всичкото това време тя търсеше убежище в техническите подробности:
— Аз изучавах не само ботаника, но и се съветвах с един лекар, прочетох книгите му. Научих куп неща за кожата, кога и защо боледува и какво може да се направи, та да бъде в най-добрата възможна форма. Лекарите — или поне този, с когото се срещнах — нямат кой знае какви познания в областта, която наричат дерматология. Трябва да отида в Европа, във Франция. Въпреки това вече доста научих. Интересувам се също така и от косите и ноктите, от зъбите, от причините, поради които падат или пожълтяват като конските. И защо някои хора с лошия си дъх могат да убият летящ комар. Все още не зная всичко, което може да се научи… започнах да уча едва преди месец. Работя и с един аптекар, който ме учи на каквото може. Не е кой знае какво. Същото е и със счетоводството. Два пъти седмично. После ще надникна и в някоя банка, да видя как функционира, какви услуги може да прави, на кого и… на прозорците няма пердета.