Глава 7
Бъзардс Поинт6, седалището на ФБР за Вашингтон, се нарича така заради лешоядите, които са се събирали около съществувалата на това място болница по време на Гражданската война.
Днес са се събрали шефове от средните нива на Администрацията за борба с наркотрафика, Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия и ФБР, за да решат съдбата на Кларис Старлинг.
Старлинг стоеше сама, върху дебелия килим в кабинета на шефа си. Усещаше как кръвта й пулсира под превръзката около главата й. Чуваше и гласовете на мъжете, приглушени от матовото стъкло на вратата на конферентната зала в съседство.
Върху вратата се вижда голяма емблема на ФБР с девиза: „Вярност, смелост, честност“, изработена от златно фолио.
Гласовете оттатък се извисяваха и снишаваха възбудено — когато не можеше да различи никакви други думи, Кларис съвсем ясно чуваше името си.
Пред прозорците, от другата страна на пристана за яхти, се разкриваше хубава гледка към Форт Макнеър, където са били обесени убийците на Линкълн.
Старлинг си спомни снимките на Мери Сърат7, които бе виждала — Мери минава покрай ковчега си и се изкачва на ешафода, застава с качулка на главата върху капака на пода, с привързана за глезените пола, за да се избегне всякакво неприличие, когато пропадне в дупката и мрака.
После чу, че в залата се разместват столове — мъжете ставаха. Започнаха да влизат в кабинета, един по един. Познаваше някои по физиономиите. Господи, дори Нунън! Заместник-директорът на целия отдел за разследвания.
И Пол Крендлър от Правосъдието с дългия му врат и заоблени уши, стърчащи високо на главата му като на хиена. Крендлър беше кариерист, сивият кардинал зад рамото на Генералния инспектор. Тъй като при нашумелия преди седем години случай бе заловила серийния убиец Бъфало Бил преди него, той бе използвал всяка възможност да залива с отрова личното й досие и да шепне в ушите на всички, които биха допринесли с нещо Старлинг да се издигне в служебната стълбица.
Никой от тези мъже не беше участвал в акция с нея, не бе връчвал заповеди за арест с нея, не се бе крил от куршуми заедно с нея. Не бяха чистили косите си от счупени стъкла.
Не я поглеждаха дълго време, после всички едновременно впериха очи в нея като глутница, която изведнъж насочва вниманието си към недъгавото животно в стадото.
— Седнете, агент Старлинг. — Шефът й, специален агент Клинт Пиърсол, разтри дебелата си китка, сякаш часовникът му причиняваше болка.
Без да я погледне в очите, посочи креслото, обърнато към прозорците. Мястото за разпити не е почетно.
Седмината мъже останаха прави. Силуетите им бяха черни на фона на светлите прозорци. Старлинг не различаваше лицата им, но виждаше краката и обувките им. Петима бяха с мокасини с дебели подметки и пискюлчета, каквито обичат провинциалните тарикати, които са се докопали до Вашингтон. И два чифта скъпи обувки, едните от магазина на Флоршайм. Миришеше на боя за обувки, нагрята от топли крака.
— В случай, че не познавате присъстващите, агент Старлинг, ще ви ги представя. Сигурен съм, че познавате директор Нунън. Това са Джон Елдридж от Администрацията за борба с наркотрафика, Боб Снийд от Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, Бени Холкоум е помощник на кмета, а Ларкин Уейнрайт е следовател от нашия отдел по професионалната отговорност. Пол Крендлър, познавате Пол, е тук неофициално от името на Генералния инспектор в Правосъдието. С присъствието си Пол ни прави услуга. Той е тук и не е тук, за да ни помогне да избегнем неприятностите, ако разбирате какво имам предвид.
Старлинг знаеше какво казваха в службата — федералните следователи са хора, които пристигат на бойното поле след битката и пробождат с щикове ранените.
Главите на някои от силуетите кимнаха за поздрав. Мъжете проточиха вратове и огледаха младата жена, над която се бяха скупчили. Няколко секунди всички мълчаха.
Пръв наруши мълчанието Боб Снийд. Старлинг го помнеше — от Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия го бяха пуснали да се оправя с медиите, когато трябваше да се дезодорира катастрофата със сектата „Давидов клон“ в ранчото Уейко. Беше приятел на Крендлър и също го смятаха за кариерист.
— Агент Старлинг, знаете какво писаха вестниците и какво показа телевизията. Сочат ви като убиеца на Ивелда Дръмго. За жалост, може да се каже, че ви демонизират.
Старлинг не реагира.
7
Мери Сърат (1820–1865) — една от осъдените за убийството на Линкълн, обесена на 7 юли 1865 г. Държала е пансион, в който Бут, убиецът на президента, е кроял заговор за неговото отвличане. Понастоящем се знае със сигурност, че не е била сред заговорниците, и обесването й се смята за съдебна грешка. — Б.пр.