Светлините блеснаха, защото някой бе намерил монета от двеста лири, и в момента, в който докосна доктор Фел, Ромула погледна лицето му, почувства се засмукана от червените точки в очите му, усети как мощният леден вакуум изсмуква сърцето й и ръката й изведнъж се отдръпна от неговото лице, за да прикрие лицето на бебето, и чу собствения си глас да казва:
— Perdonami, perdonami, signore.16 — Обърна се и избяга, а докторът остана загледан в нея продължително, докато светлините изгаснаха и той се превърна в силует на фона на свещите от параклиса. После излезе с бързи, леки крачки.
Паци, пребледнял от гняв, завари Ромула, опряна на купела да мие лицето на бебето със светена вода, да мие очите му, защото може би бяха видели доктор Фел. Злостните ругатни останаха неизречени, защото видя ужаса, изписан на лицето й.
В мрака очите й изглеждаха огромни.
— Това е Дяволът — рече тя. — Синът на утрото. Видях го.
— Ще те закарам обратно в затвора — каза Паци.
Ромула погледна лицето на бебето и въздъхна, въздишка толкова дълбока и примирена, че беше ужасно да я чуеш. Свали голямата сребърна гривна и я изми със светената вода.
— Още не — каза след малко.
Глава 27
Ако Риналдо Паци беше решил да изпълни дълга си на офицер от полицията, можеше да задържи доктор Фел и много бързо да установи дали това е Ханибал Лектър. Би могъл за някакъв си половин час да се сдобие със заповед да арестува доктор Фел в Палацо Капони и никаква алармена инсталация не би могла тогава да му попречи. По свое усмотрение щеше да има правото да го задържи, без да му предявява обвинение, толкова дълго, колкото е необходимо, за уточняване на самоличността му.
Снемането на отпечатъци от пръстите му в Квестурата щеше да покаже за около десет минути дали Фел и Лектър са едно и също лице. Пробите с ДНК щяха да потвърдят идентифицирането.
Паци обаче не разполагаше с всички тези средства. След като бе решил да продаде доктор Лектър, той се бе превърнал в ловец на глави, сам и извън закона. Сега не можеше да използва дори информаторите на полицията, защото те нямаше да се поколебаят нито за миг да издадат самия него.
Бавенето го изнервяше, но беше взел решението си. Трябваше да използва проклетите цигани…
— Ньоко ще го направи ли за теб, Ромула? Можеш ли да го намериш?
Бяха в гостната на апартамента на Виа де Барди срещу Палацо Капони, дванайсет часа след провала в катедралата „Санта Кроче“. Ниска настолна лампа осветяваше стаята до височината на кръста. В полумрака отгоре блестяха очите на Паци.
— Сама ще го направя, но без бебето — отвърна Ромула. — Ще трябва да ми дадеш…
— Не. Не бива да те вижда два пъти. Ньоко ще го направи ли заради теб?
Ромула седеше превита в дългата си пъстра рокля, пълните й гърди докосваха бедрата, главата й почти опираше в коленете. Дървената ръка се търкаляше на един стол. В ъгъла седеше по-възрастната циганка, която може би беше братовчедка на Ромула, и държеше бебето на ръце. Пердетата бяха спуснати. През пролуката Паци виждаше слаба светлина, на високите етажи на Палацо Капони.
— Мога да го направя. Мога да си променя външността така, че да не ме познае. Мога да…
— Не.
— Тогава Есмералда.
— Не. — Този глас долетя откъм ъгъла. Възрастната жена се обаждаше за първи път. — Готова съм да се грижа за бебето ти, докато умра, Ромула. Но никога няма да докосна Шейтан.
Паци едва разбираше италианския й.
— Ромула — каза той. — Погледни ме. Ньоко ще го направи ли заради теб? Тази вечер трябва да се върнеш в „Солициано“. Имаш да излежиш още три месеца. Не е изключено следващия път, когато извадиш парите и цигарите от пелените на бебето, да те хванат… Мога да ти издействам шест месеца отгоре за последния път, когато го направи. Няма да е никак трудно да направя така, че да те обявят за неспособна да упражняваш родителски права. Държавата ще ти отнеме бебето. Ако обаче получа отпечатъците, ще те освободят, ще получиш два милиона лири и досието ти ще изчезне, а аз ще ви помогна да получите австралийски визи. Ньоко ще го направи ли заради теб?
Ромула не отговори.
— Можеш ли да намериш Ньоко? — изпръхтя през носа си Паци. — Добре. Събери си нещата. Изкуствената ръка ще можеш да си получиш обратно от склада за лични вещи на затвора след три месеца или по някое време догодина. Това бебе ще трябва да отиде в болницата за изоставени деца. Възрастната жена ще може да го вижда там.