Отбеляза нужните места в няколко от обемистите томове, натрупани върху катедрата пред него, после застана пред прозореца с гръб към залата, докато членовете на Кабинета в прашните си черни си костюми започнаха да влизат и да заемат местата си. Мълчаливата скептичност на учените пролича, когато пренаредиха столовете си от полукръг, както бяха, в редица като на съдебни заседатели.
През високите прозорци доктор Лектър виждаше купола на катедралата, Дуомо, камбанарията на Джото, черна на фона на западното небе, но не и любимата на Данте кръщелня под тях. Насочените нагоре прожектори не му позволяваха да види тъмния площад и убийците, които го причакваха.
Когато тези най-утвърдени ренесансови и средновековни специалисти на света се настаниха на столовете си, доктор Лектър състави в ума си лекцията, която щеше да им изнесе. За това му бяха нужни малко повече от три минути. Темата беше Дантевият „Ад“ и Юда Искариот.
До голяма степен в съответствие със слабостта на Кабинета към предренесанса, доктор Лектър започна със случая на Пиер дела Виня, логотет на Сицилианското кралство, чиято алчност му извоювала място в Дантевия „Ад“. В продължение на половин час Лектър ги занимава с истинските средновековни интриги около падането на Дела Виня.
— Дела Виня е бил опозорен и ослепен, защото чрез алчността си предал доверието на императора — каза доктор Лектър, преди да премине към основната си тема. — Дантевият поклонник го открива в седмия кръг на ада, запазен за самоубийците. Подобно на Юда Искариот, той намира смъртта си на бесилото. Юда, Пиер дела Виня и Ахитофел19, амбициозният съветник на Авесалом, са свързани от Данте чрез алчността, която съзира у тях, и по-нататък чрез смъртта им, тъй като и тримата биват обесени.
Алчността и обесването са свързани в средновековния ум: Свети Джером пише, че самото презиме на Юда Искариот означава „пари“ или „цена“, а отец Ориген твърди, че „Искариот“ произлиза от староеврейската фраза „от задушаване“ и името означава „Юда удушеният“.
Доктор Лектър вдигна очи от подиума и погледна над слушателите си към вратата.
— Ааа, комендаторе Паци, добре дошли. Тъй като сте най-близо до вратата, ако обичате, угасете осветлението. Това, което ще кажа, ще бъде интересно за вас, защото в Дантевия „Ад“ се споменават двама представители на фамилията Паци. — Професорите от Кабинета се засмяха сухо. — Единият е Камичион де Паци, който убил свой роднина и очаква още един Паци… но не вас, а Карлино, който ще попадне още по-навътре в ада, защото е предал Белите гвелфи, политическата партия на самия Данте.
Малък прилеп влетя през един от отворените прозорци и започна да кръжи над главите на професорите — обикновено събитие в Тоскана, поради което никой не му обърна внимание.
Доктор Лектър продължи с лекторския си тон:
— Алчността и обесването, свързвани още от древността, се появяват отново и отново като образ в изкуството. — Натисна дистанционното в ръката си и на висящото от тавана бяло платно започнаха да се появяват картини.
— Това е първото известно изображение на Разпятието, гравирано върху ковчеже от слонова кост от Галия около четиристотната година след Христа. Тук виждаме и обесения Юда с лице, обърнато към клона, на който виси. А тук на тази мощехранителница от Милано, четвърти век, и на този диптих от слонова кост от девети век също виждаме увисналия на въжето Юда. Той продължава да гледа нагоре.
Малкият прилеп прелетя пред екрана, на лов за насекоми.
— На тази плоча от катедралата „Беневенто“ виждаме Юда да виси с вътрешности, които се изсипват навън, както лекарят Свети Лука го описва в Деяния на Апостолите. Тук виси, нападнат от харпии, а над него на небето е лицето на Каин. А тук е нарисуван от вашия Джото, отново с висящи вътрешности. И накрая, в изданието на „Ад“ от петнайсети век, трупът на Пиер дела Виня виси от кървящо дърво. Няма да си правя труд да споменавам очевидния паралел с Юда Искариот. Ала Данте не се нуждае от рисувани илюстрации — геният на Данте ни представя Пиер дела Виня вече в ада да говори прегракнало, сякаш се задушава, с кашляне и свистене, все едно, че все още виси. Слушайте го как говори за влаченето на собствения си труп, заедно с другите прокълнати, за да го обеси на трънливо дърво:
19
Уважаван съветник на цар Давид, който по-късно участва в заговора на Авесалом III (Библ. 11:29 и сл.). — Б.пр.