През това време Доминик бе търсил американски неонацисти, които да изпълнят предназначената за страната част от плана му. Жан-Мишел бе открил „Чиста нация“, а присъствието на Уули пасваше идеално на плановете на Доминик.
Мисис Уули и „синът“ й щяха да си получат заслуженото. Само след няколко седмици, когато Съединените щати потънеха в хаос, „семейство“ Уули щеше да стане първата жертва. Проклетата дъртачка щеше да бъде изнасилена и ослепена във взетата под наем къща, а предателят щеше да бъде кастриран и оставен жив за назидание на другите мераклии за герои.
Доминик се изправи и погледна през полупрозрачното огледало залата за конференции, съседна на кабинета му, помещение с изглед към подземната му фабрика. Под краката му, в помещение, служило за производство на брони и метални оръжия по време на албигойския кръстоносен поход през тринадесети век, работници сглобяваха устройства за видеоигри и пресоваха компактдискове. В една отделена част, откъм добре изолираната крайречна страна на помещението, техниците изпращаха образци от игрите по мрежата към целия свят. Потребителите имаха възможност да поръчват играта във всякакъв формат.
Повечето от игрите, които той създаваше в „Demain“, бяха забавления, не излизащи от рамките на общия поток. Графиката, звукът и сюжетите на игрите бяха от такова високо качество, че от 1980 година, когато бе създал първата си игра, „Незабравим рицар“, „Demain“ се бе превърнала в една от най-успешно развиващите се софтуерни компании в целия свят.
Други обаче бяха игрите, които бяха по сърцето му и които представляваха реалното бъдеще на организацията му. И един от ключовете му за бъдещето на света.
„Моят свят“ — помисли той. Един свят, който той щеше да управлява от сенките.
„Циганката“ беше първата от важните му игри. Беше пусната на пазара преди девет месеца. Целта на играта беше да се събере информация от местните жители, да се открие местонахождението на курвата и после да се намерят частите от облеклото й, разхвърляни из околността. Бяха продали десет хиляди копия по целия свят. Всичките продажби се бяха извършили със заявки по пощата, от един мексикански адрес, където властите бяха подкупени и нямаше да попречат на операцията. Играта беше обявена в Web и рекламирана в бели расистки списания.
Последва я „Гетото“, с място на действието Варшава през Втората световна война; „Дефектните“, където всички инвалиди трябваше да бъдат издавени; „Промяната“, графична игра, в която всички азиатски лица трябваше да бъдат превърнати в европейски; и „Гей клуб“ при която от играчите се изискваше да застрелват хомосексуалисти по време на демонстрации.
Но любимите му игри бяха най-новите. „Концлагер“ и „Тълпата“ бяха по-сложни от всички до този момент. Първата беше дяволски образователна, а втората позволяваше на играчите да слагат собствените си лица на героите и героините, които преследваха и изтребваха черните. „Тълпата“ беше вече представена за разглеждане по мрежата в Съединените щати, след което последваха рекорден брой заявки. „Концлагер“ предстоеше всеки момент да бъде представена във Франция, Полша и Германия, в едно много специално място в Германия.
Тези игри щяха да подпомогнат разпространението на непоносимостта, но те бяха само началото. Четири седмици след пускането на игрите Доминик щеше да предприеме най-амбициозния си проект, свързан с този бизнес. Той щеше да представлява кулминацията на живота му и трябваше да започне с безплатното разпространяване на една игра за потребителите на мрежата. Тя щеше да носи името R.I.O.T.S.3 и щеше да подпомогне катализирането на криза, която Америка не бе и сънувала. А докато Америка потъваше в хаоса и Германия воюваше с въстаналите си неонацисти, Доминик и партньорите му щяха да разширят своята бизнесимперия.
Да разширят ли? Не. Да завладеят онова, което но право винаги им бе принадлежало.
През осемдесетте години, когато президентът Митеран се нуждаеше от средства за правителството, много френски предприятия бяха социализирани. През деветдесетте същите тези предприятия започнаха да рухват поради непосилното бреме на изискванията за здравеопазване, пенсионните осигуровки и глезотиите на френските граждани, свикнали да треперят над тях от люлката до гроба. Срутващите се предприятия повлякоха след себе си и многобройни банки, увеличавайки безработицата до невероятните 11,5 процента през 1995 година и невъобразимите петнадесет процента в момента, като процентът сред добре образованите професионалисти беше два пъти по-голям. И през цялото това време Националното събрание не си помръдна и пръста. Не направи нищо, освен да подпечатва всичко, което президентът и неговите съветници му поднасяха.
3
Букв. „Безредици“. Съкращението може да се разчете и като Revenge is only the start; (англ.). — Отмъщението е само началото. — Б.пр.