— Но инфраструктурата се възстановява.
— Това е било вярно досега — посочи Маккъски. — Но какво би се получило, ако едновременно бъде разклатена вярата в няколко системи? Или една и съща система бъде атакувана непрекъснато? Вижте Италия. Червените бригади отвлякоха министър-председателя Алдо Моро и в продължение на месеци разтърсваха Италия. Ами 1991 година, когато албанските бежанци наводниха Италия поради политическия хаос в страната си? Терористите отново нанесоха удар на Италия. Бяха изминали цели тринадесет години и въпреки това международната бизнес-общественост започна отново да се дърпа назад. За тях Италия отново бе несигурно място. Изчезна всякаква вяра в правителството. Чуждестранните инвестиции мигом паднаха почти до нула. Какво би станало, ако тероризмът бе продължил да напредва или да се разраства? Финансовите загуби щяха да придобият необратими размери. Вижте какво стана с Холивуд.
— Какво стана?
— Да не би да мислите, че студиите започнаха да откриват кинопавилиони във Флорида, защото там е по-слънчево, или пък недвижимите имоти — по-евтини? Не. Те се страхуваха, че земетресенията и расовите безредици могат да унищожат филмовата индустрия.
Роджърс се опита да осмисли всичко това. По лицето на Маккъски личеше, че и той прави същото.
— Даръл — каза замислено Роджърс, — колко бели расистки групи мислиш че има в Съединените щати?
— Няма какво да мисля — отвърна той и прелисти няколко страници от второто досие в скута си. — Според последната бяла книга на ФБР съществуват седемдесет и седем различни бели неонацистки групи от бръснати глави, с обща численост на членуващите в тях тридесет и седем хиляди души. От тях почти шест хиляди принадлежат на въоръжените милиции.
— Как са в процентно съотношение?
— Имате предвид как са разпределени? — запита Маккъски. — Основно са във всеки щат и във всеки по-голям град на всеки щат, включително и Хаваите. Някои са взели на прицел чернокожите, други азиатците, други евреите, някои мексиканците, други всички дотук изброени. Но са навсякъде.
— Това не ме изненадва — каза Роджърс.
Беше разгневен, но отказваше да се поддаде на гнева. Припомни си от обстойните прочити на историята как Бащите основатели също били горчиво разочаровани, че независимостта не означавала края на неравенството и омразата. Спомни си един цитат от едно писмо на Томас Джеферсън до Джон Адамс. Джеферсън бе написал: „Реки от кръв трябва още да изтекат и години от опустошения да преминат; и въпреки това целта си струва реки от кръв и години опустошения“.
— Какво мислите? — запита Маккъски.
Как искам да изритам здравата в задника една пасмина тъпи копелета заради Томас Джеферсън. — Роджърс игнорира сконфузения поглед на Маккъски. Той си прочисти гърлото. — Изскочи ли още нещо на компютъра за „Чиста нация“?
— Не. Обаче всички бяхме като гръмнати колко малко информация получихме.
— Просто лош късмет, или са успели да я изтрият?
— Не съм сигурен — отвърна Маккъски. — Но всичко изглежда така, сякаш това ще се окаже една голяма рекламна шумотевица, особено сред чернокожите. Никой не е бил ранен и успяхме да напъхаме зад решетките няколко наистина отвратителни мръсници.
— Като че ли цялата работа се оказа прекалено фасулска, така ли? — подсказа му Роджърс.
— Не е лъжа — отвърна Маккъски. — Поне така считам. А мисля, че и в Бюрото са на същото мнение. Най-големият въпрос е защо една външна група е била изпратена да нападне хората от „Шака Зулу“. Една от най-жизнените расово-ненавистнически групи в страната, Коалицията, е базирана в Куийнс. Това е точно над Ист Ривър, по-близо, отколкото „Чиста нация“ беше дори и в Ню Йорк. И въпреки това между двете сякаш няма никакви контакти.
— Дали пък не ни подхвърлят дезинформация? Знаеш ли, ние с Боб сме събрали един файл за тях. Ако имаш време, хвърли му един поглед; казва се Das Bait4. Номерът е в това, че ако искаш да заблудиш враг, оставяш го да залови някаква бойна част с дезинформирани войници. Ако врагът се полъже по думите им, десет или дванадесет души могат спокойно да вържат дивизия или дори цяла армия в очакване на нападение, което никога не ще се случи, или пък да се втурнат в съвсем погрешна посока. Съюзническите сили са отказали да правят такива неща поради жестоките инквизиции на заловените военнопленници. Но германците и японците са го правели редовно. А след като заловените войници не знаят, че лъжат, няма никакъв начин да се разбере дали казват истината, или не. А генералите са принудени да пращат собствени сили зад линията на фронта да разузнават. С колко човека разполагаше ФБР по случая?