— Според вашия начин на мислене американското правителство е организирало атентата в Оклахома Сити, защото Тимъти Маквей8 е американец. Не го вярвам.
— Е, може би преувеличих нещата — отстъпи Ахмед. — В саудитското правителство обаче има фракции, които изгарят от желание да видят Съединените щати с нарушено равновесие. И сега са избрали нов човек, който да им помогне да осъществят плановете си. По-рано беше Осама бен Ладен, а сега плащат на Поли Фейнс да им върши мръсната работа. Човекът, който е пряко замесен, е представителят на Саудитска Арабия в ОПЕК и работи в Обединените нации в Ню Йорк. Мохамед бен Ал-Салиби.
Мърсър и Кали се спогледаха. Мърсър съвсем не очакваше това. Освен че изнасяше фанатици от екстремистката групировка „Уахаби“ във всички краища на земното кълбо, Саудитска Арабия никога не беше заплашвала съседите си. А Ибрахим Ахмед твърдеше, че саудитите са отговорни за най-голямата терористична атака в историята и сега искат да използват мръсна бомба срещу съседни страни.
— И за да разберете нашата вина като еничари в събитията напоследък — добави Ибрахим, — бабата на Салиби е откраднала сърцето на моя наставник. Предполагам, че тя е казала на Салиби за аламбика и страховитите му възможности.
Мърсър не се интересуваше от това. Все още се мъчеше да проумее защо някой в Саудитска Арабия би извършил подобно нещо.
— Не разбирам. Защо?
— Разсъждавайте като Хомейни — отвърна професорът. Искаше Мърсър сам да стигне до правилния извод. — Това е война, доктор Мърсър, а всяка война се води за власт. Бъдете по-циничен, отколкото сте обикновено.
— Петрол — каза Кали. — Каспийският нефт.
— Съжалявам, Мърсър, но госпожица Стоу позна преди вас.
Кали се обърна към Мърсър.
— Когато бяхме у вас, говорихме, че единственият начин да се победи фундаментализмът е петролът да излезе от употреба. Единственият начин за саудитското правителство да крепи къщичката си от карти, е да продължават да са главният ни източник на петрол. Ако започнем да получаваме необработен нефт от Каспийско море, те ще останат на заден план.
— Два главни петролопровода вече работят, единият към руското черноморско пристанище Новоросийск, а другият ще пренася един милион барела годишно към турския град Сейхан на Средиземно море — каза Ахмед.
— И заповедите на Поли са да извади от строя каспийската петролна инфраструктура, така ли? — попита Мърсър и сам отговори на въпроса си. — Няма да стане дори ако вземе още повече плутоний. Само атомни бомби или повсеместна атака могат да разрушат всичките рафинерии, пристанища за танкери, тръбопроводи и терминали около Каспийско море. Не съм специалист по петрола, но съм виждал снимки на Баку. Инфраструктурата само на този град е огромна.
— Не сте достатъчно циничен. Не е необходимо да се разрушават нещата, които споменахте. Трябва само да изпратят атентатори самоубийци на няколко ключови места и духовни водачи и имами да подстрекават вярващите. Накратко казано, ще има десетки, дори стотици „мъченици“, готови да се самоубият, наивници, които вярват, че се бият в свещена война срещу християнството, когато всъщност защитават саудитските петролни интереси. До няколко месеца нефтът от Каспийско море ще намалее до слаба струя и Саудитска Арабия и останалите страни от ОПЕК ще са в безопасност.
— Имат ли такива духовни водачи по места?
— Чувал съм ги в джамиите в Баку, Истанбул, Анкара и Грозни, където чеченците вече използват атентатори самоубийци за собствените си цели.
— Какво му става на този свят, по дяволите? — риторично попита Мърсър. Беше му неприятно, но виждаше логиката в конспирацията.
— Въпросът, който често си задавам и на който е по-трудно да се отговори, е „защо“ — тъжно отвърна Ибрахим.
Мърсър нямаше да си позволи да се хване в капана. Цял живот беше търсил доброто в хаоса. Образът, запечатал се най-трайно в паметта му от скорошното му пребиваване в Африка, не бе на мизерията, нещастието и кръвопролитията, а на бежанеца, който му бе подарил доматите, защото е спасил семейството му. Никога нямаше да забрави този човек.
Беше прекалено лесно да се поддаде на омразата и злото. Беше съкрушен от смъртта на Тиса, сломен от загубата, но сега осъзна, че позволява на болката да го превърне в нещо различно, в нещо, каквото не е бил никога. Да, едно беше да скърби до края на живота си, но съвсем друго — да позволи смъртта й да отрови душата му.
Хари Уайт се опитваше да му го каже. Че не трябва само да скърбиш за загубата на един човек, а да направиш равносметка на живота си и да решиш как да живееш със спомените. Че изборът си е твой.
8
Американски терорист, обвинен и осъден за атентата в Оклахома, при който загиват над 200 души. Според официалните власти Маквей е единак, но много конспиративни теории смятат, че зад атентата стоят тайни организации. — Б. пр.