— Предишните й помощници бяха Темпъл Голт, Нютън Джойс, Трой Росадо…1 — Устата ми е суха като пергамент, отпивам нова глътка вода, като внимавам да не поема прекалено много течност, за да не ми се наложи да ходя до химическата тоалетна.
— Отне й година да прегрупира силите си след последната кървава баня, когато уби бащата на Трой. А когато използва Трой, това едва не доведе до смъртта му. Кари лесно се отегчава. — Луси заявява всичко това с тон, който не търпи възражение. — Нали не смяташ, че оттогава тя седи със скръстени ръце?
Не откъсвам поглед от нея и не казвам нито дума. Нямам какво да кажа. Или е права, или не. Нямам какво да добавя.
— Не, разбира се — отговаря Луси на собствения си въпрос. — Вече познаваме Кари прекалено добре. Тя се оттегля само за да се завърне по-изобретателна и по-опасна от преди. — В гласа на Луси се прокрадва огорчение. — Най-новият й помощник е компютърен маниак с прякор Тейленд Чарли — добавя тя.
Смаяна съм от ревността в думите й.
Луси се чувства заплашена от последния киберманиак, който ме тормози, защото не успява да го проследи, а тя не познава значението на думата „провал“. Въпреки това не е успяла да постигне нищо, откакто Тейленд Чарли започна да изпраща онези записи. За Луси провалът е като криптонита за Супермен. Не може да го понася.
— Нямам представа кой е той, но Кари не работи сама — продължава племенницата ми, когато вниманието ми е насочено към телефона на кухненския плот.
Дисплеят изведнъж светна без никаква видима причина.
Взимам го, отключвам екрана и поглеждам. Включила съм го едновременно на звънене и вибрация. Очевидно не съм пропуснала повече разговори, всичко изглежда нормално.
Поставям го отново на плота, на който съм се облегнала. Странно, че Рути Бригс не е направила нов опит да се свърже с мен. Нито е позвънила, нито е изпратила есемес или имейл.
— След малко изведнъж ще видиш логиката. — Луси говори за смъртта на Натали, настъпила преди около година, на 18 септември, а аз не мога да мисля за друго, освен за проклетата тента.
Минава десет, а от Ръсти и Харълд още няма никакви новини. Всъщност няма никакви новини от никого. Защо се бавят, по дяволите? Решавам да изпратя ново съобщение на Марино, но се отказвам в последния момент. Няма смисъл да подлудявам всички около мен. Когато са готови, ще ме уведомят.
— Джанет внимаваше много с паролите. — Луси вече говори за електронните устройства на Натали. — Предположих, че напрежението й се е отразило и е забравила паролата или пък е записала нещо, което не трябва.
След смъртта на Натали се оказа, че Джанет и Луси не могат да влязат в най-важното от всички устройства — лаптопа, който Натали държеше в спалнята си, а впоследствие взе и в хосписа. Паролата, която бе дала на Джанет, се оказа грешна.
— А проникването в него се оказа доста трудно. — Луси избягва популярния термин хакване. — Натали работеше в областта на интернет маркетинга и разбираше от компютри.
Не откъсвам поглед от Луси, докато говори. Очите й са прозорци към хаоса и мъката в душата й. Те няма да се появят на екрана на компютърния томограф. Няма да се видят и при аутопсия. Но свидетелствата за тях са там, крият се под повърхността като отломките на древна крепост, разрушена преди много векове, погребани под дебел слой камъни и пръст. Луси изгради нов пълноценен живот върху руините на онова, което Кари съсипа, и ако двете се озоват лице в лице и се вкопчат в смъртна схватка, изобщо не се питам коя от тях ще излезе от нея свободна и невредима.
Сигурна съм, че това няма да бъде нито едната, нито другата.
— Честно казано, Натали прекаляваше със страховете си, че някой я шпионира — продължава да обяснява Луси. Усещам, че изпитва чувство на вина. — Притеснявах се да не става въпрос за някакъв вид деменция, да не би метастазите да са засегнали мозъка й.
— Това е напълно разбираемо — отбелязвам аз, докато се чудя има ли още рани, които да не могат да зараснат.
Има битки, които не могат да бъдат спечелени. И ако си представя Луси и Кари в дуел, коя от тях би убила другата? Надявам се да греша. Надявам се да не се окаже от онези случаи, когато нито един от двамата противници не може без другия. Какво ги мотивира да продължат своя безкраен кървав двубой, ако не присъствието на другия? Не зная отговора, но както Бентън обича да казва по повод на подобна зависимост: Трудно е да се откажеш от железния бял дроб.
1
Герои от предишни романи от поредицата за Кей Скарпета, съответно „Хищникът“, „Крадци на лица“ и „Покварено сърце“. — Б.пр.