— Според теб — подхвана вуйчото и пак заснова напред-назад из всекидневната — ние, аз, Петуния и Дъдли — сме в опасност. Застрашават ни…
— Някои от „моята пасмина“. Точно така — потвърди Хари.
— Е, аз пък не вярвам — повтори вуйчо Върнън и отново застана пред Хари. — До среднощ не съм мигнал, обмислях отново и отново всичко и съм убеден, че това е заговор за превземане на къщата.
— На къщата ли? — повтори Хари. — Коя къща?
— Как коя, тази тук! — изкрещя вуйчо Върнън и вената на челото му се изду. — Нашата къща. Цените на къщите наоколо са скочили до небето! Искаш да ни разкараш оттук, после ще направиш някой фокус-мокус и още преди да сме се усетили, къщата ще се води на твое име…
— Ти да не си полудял?! — попита Хари. — Заговор да превзема къщата! Чак толкова глупав ли си, колкото изглеждаш?
— Как смееш?!… — изпищя леля Петуния, но и този път Върнън й показа с ръка да млъкне: струваше му се, че обидите за външния му вид са нищо в сравнение с опасността, която е разкрил.
— Ако случайно си забравил — каза Хари, — вече имам къща, завеща ми я моят кръстник. За какво ми е да взимам и тази тук? Заради щастливите спомени ли?
Настъпи мълчание. Хари си помисли, че с този довод вероятно е впечатлил вуйчо си.
— Ти твърдиш — Върнън отново заснова, — че този лорд Не-знам-кой-си…
— Волдемор — напомни нетърпеливо Хари, — вече го предъвкваме за стотен път. Аз не твърдя нищо, това си е голата истина, миналата година Дъмбълдор те предупреди, както и Кингзли и господин Уизли…
Върнън Дърсли се сгърби ядосано и Хари предположи, че вуйчо му се опитва да прогони спомена за неканените гости — двама възрастни магьосници, появили се няколко дни след началото на лятната ваканция. Семейство Дърсли бяха изключително неприятно изненадани, когато прага им прекрачиха Кингзли Шакълболт и Артър Уизли. Хари обаче трябваше да признае, че не би могло да се очаква вуйчо Върнън да се зарадва на повторно посещение на господин Уизли, който преди години беше опустошил половината му всекидневна.
— Кингзли и господин Уизли обясниха всичко — продължи безпощадно Хари. — Щом навърша седемнайсет години, защитната магия, която ме пази, ще се развали и на опасност ще бъда изложен не само аз, но и вие. В Ордена са убедени, че Волдемор ще се прицели във вас или за да ви изтезава, за да разбере къде съм, или защото ще реши, че ако ви вземе за заложници, аз ще се появя и ще се опитам да ви освободя.
Вуйчо Върнън срещна погледа на Хари. Момчето беше сигурно, че в този миг двамата си задават един и същ въпрос. След това вуйчото се отдалечи, а Хари продължи:
— Трябва да се скриете някъде и от Ордена искат да ви помогнат. Предлагат ви сигурна защита, възможно най-добрата.
Вуйчо Върнън не каза нищо, но продължи да снове. Навън слънцето се беше снишило над живите плетове. Косачката на съседа отново заглъхна.
— Мислех, че има Министерство на магията — рече внезапно Върнън Дърсли.
— Да, има — изненада се Хари.
— Защо тогава то не ни защити? Според мен като невинни жертви, които не са извършили друго, освен че са подслонили един белязан човек, имаме право на закрила от страна на държавата!
Хари не се сдържа и се засмя. Съвсем в свой стил вуйчо му разчиташе на държавата дори в свят, който презираше и на който нямаше доверие.
— Чу какво казаха господин Уизли и Кингзли — отвърна Хари. — Според нас в министерството има внедрени хора.
Вуйчо Върнън, чието лице още беше мораво от съсредоточаването, отиде при камината и се върна, като дишаше толкова тежко, че черните му рунтави мустаци се поклащаха.
— Добре де — каза той, след като отново застана пред Хари. — Добре, нека заради спора предположим, че приемем тази защита. Пак не виждам защо не могат да ни пратят онзи тип Кингзли.
Макар и трудно, Хари се сдържа да не завърти очи от досада. Бяха обсъждали и този въпрос поне десетина пъти.
— Както вече ти обясних — отговори той през зъби, — Кингзли охранява мъг… вашия министър-председател.
— Именно… значи е най-добрият — заяви вуйчо Върнън и засочи празния екран на телевизора.
Семейство Дърсли бяха забелязали по новините Кингзли, който вървеше на известно разстояние след мъгълския министър-председател по време на посещението му в една болница. Заради това, а също и защото Кингзли беше усвоил умението да се облича като мъгъл, да не говорим пък за провлачения му гърлен глас, който кой знае защо вдъхваше доверие, тримата Дърсли си го бяха харесали както никой друг магьосник, макар че всъщност не го бяха виждали нито веднъж с обицата на ухото.