Хари зяпна от учудване: веднага след Лий Джордън се появи старата му приятелка Чо Чан и му се усмихна.
— Получих съобщението — оповести Чо и вдигна своя фалшив галеон, а после отиде да седне до Майкъл Корнър.
— И така, какъв е планът, Хари? — попита Джордж.
— Няма план — отговори Хари, който още беше объркан от внезапната поява на тези хора и заради свирепата пареща болка в белега не можеше да осмисли нещата.
— Пътем ли ще го уточняваме? Най обичам така — вметна Фред.
— Спри се — каза Хари на Невил. — Защо си ги повикал? Това е безумие…
— Нали ще се бием! — каза Дийн и също извади фалшивия си галеон. — В съобщението се казваше, че Хари се е завърнал и ще се бием! Но трябва да си намеря отнякъде магическа пръчка…
— Нямаш пръчка? — изуми се Шиймъс.
Рон рязко се обърна към Хари.
— Защо да не ни помогнат?
— Какво?
— Могат да ни помогнат. — Той сниши глас, за да не ги чува никой, освен Хърмаяни, която стоеше между тях. — Не знаем къде е. Трябва да го намерим бързо. Не е задължително да им казваме, че е хоркрукс.
Хари премести поглед от Рон към Хърмаяни, която прошепна:
— Мисля, че Рон е прав. Дори не знаем какво търсим, имаме нужда от тях. — А когато Хари я погледна със съмнение, допълни убедено: — Не се налага да правиш всичко сам, Хари.
Той трескаво разсъждаваше, въпреки че белегът още го болеше нетърпимо. Дъмбълдор го беше предупредил да не казва за хоркруксите на никого, освен на Рон и Хърмаяни. Тайни и лъжи, ето как сме израсли ние, а Албус… това направо си му беше вродено…
Дали и Хари не ставаше като Дъмбълдор, дали и той не пазеше толкова ревностно тайните си и се страхуваше да се довери? Но Дъмбълдор се беше доверил на Снейп и до какво беше довело това? До убийство на върха на най-високата кула…
— Така да бъде — каза той тихо на другите двама. — Добре — извика напосоки и всички притихнаха, дори Фред и Джордж, които непрестанно пускаха шеги, замълчаха и зачакаха развълнувани. — Трябва да намерим едно нещо — продължи Хари. — Нещо… което ще ни помогне да победим Вие-знаете-кого. То е тук, в „Хогуортс“, но не знаем къде точно се намира. Не е изключено да е принадлежало на Рейвънклоу. Някой чувал ли е за такава реликва? Виждали ли сте някаква вещ с орела на Рейвънклоу?
Той погледна с надежда към малката групичка ученици от „Рейвънклоу“, към Падма, Майкъл, Тери и Чо, но му отговори Луна, която беше приседнала на страничната облегалка на стола на Джини.
— Ами изгубената диадема! Разказах ви за нея, Хари, не помниш ли? Изгубената диадема на Рейвънклоу. Татко се опитва да я възстанови.
— Да, но изгубената диадема е изгубена, Луна — завъртя очи Майкъл Корнър. — Това май е най-важното в случая.
— Кога се е изгубила? — попита Хари.
— Твърди се, че е станало преди векове — отговори Чо и Хари посърна. — Професор Флитуик ни е обяснявал, че диадемата е изчезнала заедно със самата Рейвънклоу. Търсили са я, но както личи, никой не е открил и следа от нея, нали? — обърна се тя към съучениците си от дома.
Всички поклатиха глави.
— Извинявайте, но какво е диадема? — попита Рон.
— Нещо като корона — обясни Тери Буут. — Смята се, че диадемата на Рейвънклоу е имала магически свойства — който си я сложи, става по-мъдър.
— Да, а хапливият бързоблак на татко изсмуква…
Но Хари прекъсна Луна.
— И никой ли не е виждал нещо, което да прилича на нея?
Всички отново поклатиха глави. Хари погледна към Рон и Хърмаяни и видя отразено собственото си разочарование. Реликва, изгубена толкова отдавна, при това безследно, едва ли се вместваше в представата за хоркрукс, скрит в замъка… Но още преди Хари да зададе поредния въпрос, Чо заговори отново:
— Хари, ако искаш да видиш как приблизително е изглеждала диадемата, мога да те заведа в нашата обща стая и да ти я покажа на статуята на Рейвънклоу.
Белегът на Хари отново го преряза непоносимо: за миг Нужната стая заплава и вместо нея той видя как тъмната пръст се носи под него, усети и как огромната змия се намотава около раменете му. Волдемор отново летеше, Хари обаче не знаеше накъде — дали към подземното езеро или към тях, към замъка: при всички положения разполагаха със съвсем малко време.
— Той е на път — съобщи припряно Хари на Рон и Хърмаяни. Погледна Чо, сетне отново тях. — Слушайте, знам, че едва ли ще помогне особено, но ще отида да я видя тази статуя, поне да разбера как изглежда диадемата. Чакайте ме тук и пазете другия… знаете какво…
Чо се изправи, но Джини се намеси доста свирепо:
— А, не, с Хари ще отиде Луна, нали, Луна?
— Ооо, да, с удоволствие! — отвърна тя и Чо седна отново с разочарован вид.