ГЛАВА ТРИЙСЕТА
ПРОГОНВАНЕТО НА СИВИРЪС СНЕЙП
В мига, в който пръстът й докосна знака, Хари усети как в белега го пронизва свирепа пареща болка, стаята със звездите изчезна от поглед и той вече стоеше на издадена скала под надвиснала урва, а морето се плискаше около него и сърцето му тържествуваше: заловили са момчето.
Силно бум! върна Хари към мястото, където стоеше: объркан, той вдигна магическата си пръчка, но магьосницата пред него вече падаше — свлече се на земята толкова силно, че стъклата на библиотеките издрънчаха.
— Никога не съм зашеметявала със заклинание човек, освен на уроците на ВОДА — оповести леко заинтригувана Луна. — Получи се по-шумно, отколкото очаквах.
И наистина таванът се разтресе. Зад вратата за спалните се чуха тътрузене на крака и кънтящи стъпки, които ставаха все по-силни: заклинанието на Луна беше събудило учениците от дома, които спяха горе.
— Къде си, Луна? Трябва да се скрия под мантията!
Краката й се появиха сякаш отдън земя, Хари бързо отиде при нея и тя го заметна с мантията точно когато вратата се отвори и в общата стая на мощен поток нахлуха ученици по пижами и нощници. Те ахнаха и нададоха изумени възгласи, като видяха, че Алекто лежи в безсъзнание. Наобиколиха я бавно, сякаш беше кръвожаден звяр, който всеки момент можеше да се събуди и да ги нападне. После към нея се стрелна храбър малък първокурсник, който я боцна отзад с палеца на крака си.
— Май е мъртва! — викна той доволно.
— О, погледни! — изшушука щастлива Луна, когато рейвънклоувци се струпаха около Алекто. — Радват се!
— Да… супер…
Хари затвори очи и понеже белегът му все още туптеше от болка, той реши да проникне отново в съзнанието на Волдемор, който вървеше по прохода към първата пещера… беше предпочел да се увери, че медальонът с капачето си е на мястото, и чак тогава да тръгне към училището… но това нямаше да му отнеме много време…
На вратата на общата стая се почука и всички вътре застинаха. Хари чу от другата страна тихия напевен глас, идващ от чукалото с форма на орел:
— Къде отиват изчезналите предмети?
— Отде да знам, бе! Я млък! — изръмжа груб глас и Хари позна Амик, брата на Алекто. — Алекто! Алекто! Там ли си? Залови ли го? Отвори!
Ужасени, рейвънклоувци зашушукаха помежду си. После най-неочаквано екна поредица силни удари, сякаш някой стреляше по вратата.
— АЛЕКТО! Ако той дойде и ние не сме заловили Потър… какво искаш, да стане като с Малфой ли? ОТГОВОРИ! — изрева Амик, като разтресе с все сила вратата, тя обаче пак не се отвори.
Учениците заотстъпваха назад, а някои от най-уплашените тръгнаха да се качват на бегом по стълбището при леглата си. И точно когато Хари се чудеше дали да не разбие вратата и да зашемети с магия смъртожадния Амик, долетя втори, още по-познат глас.
— Мога ли да попитам какво правите, професор Кароу?
— Опитвам се… да мина… през тая проклета… врата! — изкрещя Амик. — Доведете Флитуик! Накарайте го да я отвори, незабавно!
— Но сестра ви не е ли вътре? — попита професор Макгонъгол. — Нали по ваше спешно искане тази вечер професор Флитуик я пусна да влезе? Тя сигурно може да ви отвори. И тогава няма да се налага да вдигате от сън половината замък.
— Тя не ми отговаря, дърта глупачко! Ти я отвори! Хайде! Незабавно!
— Ама разбира се, щом желаете — отвърна ужасяващо хладно професор Макгонъгол.
Чукалото изтрака леко и напевният глас попита отново:
— Къде отиват изчезналите предмети?
— В небитието, а то е… всичко — отговори професор Макгонъгол.
— Добре казано — одобри чукалото орел и вратата се отвори.
Няколко ученици, които бяха изостанали от другите, се втурнаха към стълбата, когато Амик нахълта в стаята и размаха магическата си пръчка. Сгърбен като сестра си, той беше с бледо лице като превтасало тесто и малки очички, които тутакси се взряха в Алекто, просната безжизнено на пода. Амик нададе яден и уплашен вик.
— Какво са направили тия малки тъпанарчета? — изписка той. — Ще ги измъчвам с Круциатус, докато не ми кажат какво са извършили… и какво ще каже сега Черния лорд? — крещеше той и както стоеше над сестра си, се удари с юмрук по челото. — Не сме го заловили, а тия тук са я убили.
— Нищо й няма, само е зашеметена — нетърпеливо възрази професор Макгонъгол, която се беше надвесила да огледа Алекто. — Ще се оправи.
— Друг път ще се оправи! — ревна Амик. — Особено след като Черния лорд я притисне! Тя му е пратила вест да дойде, усетих как моя знак пари, и сега той смята, че сме заловили Потър!
— Заловили сте Потър? — повтори рязко професор Макгонъгол. — Как така сте заловили Потър?