— Стори ми се, че чувам шум — обясни професор Макгонъгол.
— Виж ти! Но май всичко е спокойно. — Снейп се взря в очите й. — Хари Потър ли видяхте, Минерва? Защото ако е така, настоявам да…
Професор Макгонъгол замахна с бързина, каквато Хари не беше очаквал от нея: магическата й пръчка разцепи въздуха и за стотна от секундата на Хари му се стори, че Снейп ще се строполи в безсъзнание, ала защитното му заклинание бе толкова светкавично, че Макгонъгол изгуби равновесие. Тя разклати пръчката към една от факлите върху стената, която изхвърча от поставката.
Хари също се готвеше да направи проклятие на Снейп, но се видя принуден да издърпа Луна, за да не я опърлят посипалите се пламъци, които се превърнаха в огнен обръч, запълниха коридора и полетяха като ласо към Снейп…
Сетне обръчът вече не беше огън, а огромна черна змия, която Макгонъгол взриви на пушек — за броени секунди той се преобрази и се втвърди, за да се превърне в цял рояк кинжали, които се стрелнаха да гонят Снейп: той ги избегна, като изтика със сила пред себе си някакви доспехи и един по един кинжалите се забиха с кънтящ звънтеж в предниците им…
— Минерва! — викна писклив глас.
Хари, който още закриваше Луна от разлетелите се заклинания, се обърна и видя зад себе си професор Флитуик и професор Спраут, които тичаха по коридора по пижама и нощница, а зад тях пуфтеше огромният професор Слъгхорн.
— Не! — изписка Флитуик и вдигна пръчката си. — Няма да извършвате повече убийства в „Хогуортс“!
Заклинанието му порази доспехите, зад които се беше скрил Снейп, и те задрънчаха и оживяха. Снейп се отскубна с доста усилия от ръцете, които го притиснаха, и запрати доспехите по нападателите си: Хари и Луна трябваше да отскочат встрани, за да ги избегнат, и те се блъснаха в стената и се натрошиха.
Когато Хари отново вдигна поглед, Снейп вече беше побягнал, но Макгонъгол, Флитуик и Спраут го подгониха и той нахълта в една от класните стаи. След малко Хари чу как Макгонъгол крещи:
— Страхливец! СТРАХЛИВЕЦ!
— Какво стана, какво стана? — попита Луна.
Хари я издърпа да стане и двамата хукнаха по коридора, като влачеха след себе се мантията невидимка. Когато влязоха в безлюдната класна стая, професор Макгонъгол, Флитуик и Спраут стояха на счупения прозорец.
— Той скочи долу — обясни професор Макгонъгол, когато Хари и Луна се втурнаха в стаята.
— Ама мъртъв ли е? — попита Хари и се завтече към прозореца, без да обръща внимание на Флитуик и Спраут, които изпищяха, стъписани от внезапната му поява.
— Не, не е мъртъв — отвърна горчиво Макгонъгол. — За разлика от Дъмбълдор още имаше у себе си магическа пръчка… и както личи, е усвоил от учителя си някой и друг урок.
Ужасѐн, Хари видя в далечината огромен прилеповиден силует, който летеше в мрака далеч от замъка.
Зад тях се чуха тежки стъпки и тежко пухтене: най-после ги беше настигнал и Слъгхорн.
— Хари! — ахна той задъхан, докато разтриваше огромните си гърди под изумруденозелената копринена пижама. — Скъпо момче… каква изненада… Минерва, обяснете, ако обичате… Сивиръс… какво…
— Нашият директор си взе кратка почивка — отвърна професор Макгонъгол и показа снейповидната дупка в прозореца.
— Професоре! — извика Хари, долепил длани до челото си. Видя пълното с инферии езеро, което се плъзгаше под него, и усети как призрачната зелена лодка се удря о подземния бряг, после Волдемор скочи от нея с убийство в сърцето… — Професоре, трябва да барикадираме училището, той идва насам!
— Чудесно. Онзи-който-не-бива-да-се-назовава идва — съобщи тя на другите учители. Спраут и Флитуик ахнаха, Слъгхорн простена тихо. — По заповед на Дъмбълдор Потър трябва да свърши нещо в замъка. Докато той е тук, трябва да направим на училището всички защити, на които сме способни.
— Със сигурност си давате сметка, че каквото и да направим, няма да успеем да задържим безкрайно Вие-знаете-кого извън замъка, нали? — изписка Флитуик.
— Но можем да го забавим — напомни професор Спраут.
— Благодаря, Помона — рече професор Макгонъгол и двете магьосници си размениха мрачни разбиращи погледи. — Предлагам да направим на замъка основните защитни магии и заклинания, а после да съберем учениците и да се срещнем в Голямата зала. Повечето трябва да се евакуират, макар че според мен, ако сред пълнолетните има желаещи да останат и да воюват, трябва да им се даде тази възможност.
— Разбрахме се — каза професор Спраут, докато вече бързаше към вратата. — След двайсет минути ще бъда заедно с всички от моя дом в Голямата зала, ще се видим там. — После хукна и се скри от поглед, а останалите я чуха как мърмори: — Пипокула. Дяволска примка. И пашкули на драка вероломка… точно така, да ги видим смъртожадните как ще се бият с тях!