— Какво става, Хари? — попита Лупин, който дойде да го посрещне в долния край на стълбището.
— Волдемор идва насам, барикадират училището… Снейп избяга… Какво правите тук? Откъде разбрахте?
— Пратихме съобщение на всички от Войнството на Дъмбълдор — обясни Фред. — Нима си очаквал, Хари, някой да пропусне такъв купон, а Войнството на Дъмбълдор съобщи на Ордена на феникса и се получи нещо като снежна топка.
— Кое най-напред, Хари? — извика Джордж. — Какво става?
— Евакуират по-малките деца… всички се събират в Голямата зала, за да се организират — отговори Хари. — Ще се бием.
Всички — членовете на Ордена на феникса, на Войнството на Дъмбълдор и на някогашния куидичен отбор на Хари — се развикаха и се устремиха към долния край на стълбището, като го притиснаха до стената, и се отправиха с извадени магически пръчки нагоре към замъка.
— Хайде, Луна! — извика Дийн, докато минаваше покрай нея, и й протегна свободната си ръка, а тя се хвана за нея и тръгна отново да изкачва стълбището.
Множеството изтъняваше: долу в Нужната стая остана само малка групичка и Хари отиде при нея. Госпожа Уизли спореше с Джини. Двете бяха заобиколени от Лупин, Фред, Джордж, Бил и Фльор.
— Ти си непълнолетна — изкрещя госпожа Уизли на дъщеря си точно когато Хари се приближи. — Няма да го позволя! Момчетата — да, но ти ще се прибереш вкъщи!
— Няма пък! — Косата на Джини се разлетя, когато тя издърпа ръката си от хватката на майка си. — Аз съм във Войнството на Дъмбълдор…
— Сбирщина дечурлига!
— Сбирщина дечурлига, която ще го залови, нещо, което не смее да направи никой друг! — намеси се Фред.
— Джини е на шестнайсет години! — извика Моли Уизли. — Не е пораснала! И къде ви беше умът на вас двамата — да я водите тук…
Фред и Джордж явно се позасрамиха.
— Мама е права, Джини — намеси се внимателно и Бил. — Не бива да оставаш. Всички непълнолетни трябва да се махнат оттук, така е редно.
— Няма пък да си ходя вкъщи! — изкрещя Джини и в очите й проблеснаха гневни сълзи. — Цялото ми семейство е тук, няма да издържа да чакам там сама и да не знам нищо…
За пръв път очите й срещнаха очите на Хари. Джини го погледна умолително, Хари обаче поклати глава и тя се обърна огорчена.
— Добре тогава — каза, вторачена във входа на прохода за „Свинската глава“. — В такъв случай сега ще се сбогувам и…
Чуха се тътрузене на крака и силен трясък: още някой беше излязъл от прохода, беше изгубил равновесие и беше паднал. Изправи се с усилие, седна на най-близкия стол, огледа се през разкривените си очила с рогови рамки и каза:
— Закъснях ли? Почна ли се? Току-що научих, затова… — изпелтечи Пърси и замълча.
Явно не беше очаквал да се натъкне на почти цялото си семейство. Настъпи дълъг миг на изумление, нарушен от Фльор, която се обърна към Лупин и каза в крещящо очевиден опит да разсее напрежението:
— Е, как е малкият Теди?
Лупин се сепна и примига срещу нея. Мълчанието, обгърнало семейство Уизли, сякаш се втвърди като лед.
— Аз… о, да… добре е! — отговори високо Лупин. — Да, Тонкс е с него… при майка си.
Пърси и другите от семейство Уизли продължаваха да се гледат вцепенени.
— Ето, нося снимка — извика Лупин, извади от якето си фотография и я показа на Фльор и Хари, който видя малко бебче с кичур яркотюркоазена коса, размахващо юмручета срещу фотоапарата.
— Постъпих глупаво! — ревна Пърси толкова силно, че Лупин насмалко да изпусне снимката. — Държах се като малоумен, като надут задник, исках…
— Искаше да се докопаш до министерството, ламтеше за власт, обърна гръб на близките си, тъпанар такъв! — продължи вместо него Фред.
Пърси преглътна.
— Така е…
— Е, едва ли можеш да си по-искрен — протегна му ръка Фред.
Госпожа Уизли избухна в сълзи. Изтича, изтика встрани Фред и притегли Пърси в задушаващите си обятия, а той я потупа по гърба, без да сваля очи от баща си.
— Извинявай, татко! — каза Пърси.
Господин Уизли примига припряно, после и той забърза да прегърне сина си.
— Какво те вразуми, Пърс? — попита Джордж.
— От доста време съжалявам, че се получи така — сподели Пърси и избърса с края на пътническото наметало очите си под очилата. — Но трябваше да измисля как да се измъкна, а в министерството това не е толкова лесно, непрекъснато пращат зад решетките предатели. Успях да се свържа с Абърфорт и преди десет минути той ми съобщи, че „Хогуортс“ се вдига на бой — и ето ме тук.
— Е, наистина разчитаме на префектите да ни поведат в такова време — рече Джордж в сполучлива имитация на най-високопарния стил на Пърси. — А сега да се качваме горе и да се бием, иначе всички достойни смъртожадни ще бъдат разграбени.