— Но той е там! Потър е ей там! Някой да го залови!
Още преди Хари да е казал нещо, всички се раздвижиха. Грифиндорци пред него се изправиха и застанаха с лице, но не към Хари, а към слидеринци. После станаха и хафълпафци и почти в същия миг и рейвънклоувци, всички с гръб към Хари, всички вторачени не в него, а в Панси. Изумен и стреснат, Хари видя как навсякъде изникват магически пръчки, извадени изпод наметалата или от ръкавите.
— Благодаря, госпожице Паркинсън — каза отсечено професор Макгонъгол. — Ще напуснете първа залата заедно с господин Филч. Нека ви последват и останалите от вашия дом.
Хари чу стърженето на пейки, после слидеринци се изнесоха шумно от другата страна на залата.
— „Рейвънклоу“, тръгвайте след тях! — извика професор Макгонъгол.
Четирите маси се опразваха бавно. На масата на слидеринци не остана никой, затова пък неколцина от по-големите рейвънклоувци продължиха да седят, докато съучениците им се изнизваха, хафълпафци, които останаха, бяха повече и от тях, а колкото до грифиндорци, половината продължиха да седят и се наложи професор Макгонъгол да слиза от учителския подиум, за да подкани непълнолетните да тръгват.
— И дума да не става, Крийви, тръгвай! И ти, Пийкс!
Хари забърза към семейство Уизли — всички седяха заедно на масата на грифиндорци.
— Къде са Рон и Хърмаяни?
— Не ги ли намери? — притесни се господин Уизли.
Но замълча, защото на подиума се качи Кингзли, за да се обърне към онези, които бяха останали.
— До полунощ разполагаме само с половин час, затова трябва да действаме бързо! Учителите в „Хогуортс“ и Орденът на феникса одобриха план на бойните действия. Професор Флитуик, професор Спраут и професор Макгонъгол ще отведат бойни групи на трите най-високи кули — „Рейвънклоу“, Астрономическата и „Грифиндор“, — откъдето те ще виждат всичко като на длан и ще са в отлични позиции да правят заклинания. През това време ние с Ремус и Артър ще изведем няколко бойни групи в парка. Някой трябва да организира защитата на входовете на тунелите, водещи към училището…
— Звучи като работа точно за нас — провикна се Фред, като посочи себе си и Джордж, и Кингзли кимна.
— И така, водачите тук при мен, за да разпределим отрядите.
— Потър — каза професор Макгонъгол и забърза към него, докато учениците се стичаха към подиума и се блъскаха, за да получат указания, — ти не трябваше ли да търсиш нещо?
— Моля? А, да — възкликна Хари.
Почти беше забравил за хоркрукса, почти беше забравил, че битката започва, за да може той да го търси: необяснимото отсъствие на Рон и Хърмаяни за миг беше засенчило всички други мисли в главата му.
— Тогава върви, Потър, върви!
— Добре… да…
Усети как другите го изпращат с поглед, когато отново излезе на бегом от Голямата във входната зала, още пълна с евакуирани ученици. Остави се те да го понесат нагоре по мраморното стълбище, но в горния му край забърза по един безлюден коридор. Страхът и паниката замъгляваха мислите му. Хари се опита да се успокои, да насочи вниманието си към търсенето на хоркрукса, ала мислите му жужаха трескаво и безплодно като оси, хванати зад стъкло. Явно не можеше да ги подреди без Рон и Хърмаяни, без тяхната помощ. Тръгна по-бавно и някъде по средата на пустия коридор спря, седна на постамента на една от статуите, които се бяха изнесли, и извади от кесийката около врата си Хитроумната карта. Никъде по нея не откри имената на Рон и Хърмаяни, макар и да си помисли, че те може би са скрити от множеството плътни точици, отправили се към Нужната стая. Прибра картата, захлупи лице върху дланите си и затвори очи в опит да се съсредоточи…
Волдемор бе очаквал да отиде в кулата „Рейвънклоу“.
Ето един неоспорим факт, нещо, от което да се оттласне. Волдемор беше пратил Алекто Кароу да дежури в общата стая на „Рейвънклоу“ и за това имаше само едно обяснение: той се страхуваше да не би Хари вече да знае, че неговият хоркрукс е свързан с този дом.
Ала единственият предмет, който изглежда имаше някакво отношение към „Рейвънклоу“, беше изгубената диадема… и нима изобщо беше възможно диадемата да е този хоркрукс? Нима беше възможно слидеринецът Волдемор да е намерил диадемата, изплъзвала се на поколения рейвънклоувци? Кой е могъл да му каже къде да търси, при положение че никой сред живите не я беше виждал?
Никой сред живите ли…
Хари отново отвори очи под пръстите си. Скочи от постамента и хукна обратно по същия път, откъдето беше дошъл: вече по следите на единствената си, на последната надежда. Звукът от стотици хора, отправили се към Нужната стая, ставаше все по-силен, когато Хари се върна на мраморното стълбище. Префектите крещяха напътствия, като се опитваха да не губят от поглед учениците от домовете си, всички се бутаха и блъскаха, Хари видя как Закарайъс Смит изтиква първокурсниците, за да се нареди най-отпред на опашката, тук-там по-малките ученици плачеха, а по-големите викаха отчаяно, за да открият приятелите и близките си…