— Я да се разделим — предложи Хари на другите двама. — Търсете каменен бюст на старец с перука и тиара! Сложен е на шкаф и определено е някъде наблизо…
Те забързаха по съседните пътеки и Хари чу стъпките им, които кънтяха сред извисилите се камари вехтории, бутилки, шапки, сандъци, столове, книги, оръжия, метли, бухалки…
— Някъде наблизо… — промърмори си той. — Някъде… някъде…
Навлизаше все по-надълбоко и надълбоко в лабиринта и търсеше вещи, познати от онзи път, когато беше влязъл тук. Чуваше силно дъха си, после душата му сякаш потрепери: точно пред него бяха олющеният стар шкаф, където беше скрил стария учебник по отвари, и върху него стърчеше сипаничавият каменен магьосник с прашната овехтяла перука и нещо, наподобяващо потъмняла от времето старинна тиара.
Беше на около три метра и Хари вече беше протегнал ръка, когато някой каза зад него:
— Задръж, Потър!
Той застина и се обърна. Отзад рамо до рамо стояха Краб и Гойл и бяха насочили магическите си пръчки право срещу него. През малкото разстояние между ухилените им лица Хари зърна Драко Малфой.
— Потър, ти държиш моята пръчка — рече той и насочи към него някаква пръчка между Краб и Гойл.
— Вече не е твоя — изхриптя Хари и стисна още по-здраво пръчката от глог. — Който победи, той я държи, Малфой. А тази кой ти я даде?
— Майка ми — отговори Драко.
Хари се засмя, макар че нямаше нищо смешно. Той вече не чуваше Рон и Хърмаяни. Явно бяха излезли извън обсега на слуха му и търсеха диадемата.
— И как така вие тримата не сте с Волдемор? — попита Хари.
— Ще бъдем възнаградени — рече Краб: за такъв едър човек гласът му беше учудващо тих и Хари май не го беше чувал никога да говори така, освен това се усмихваше като малко дете, на което са му обещали голямо пликче бонбони. — Поизостанахме, Потър. Решихме да не се евакуираме. Решихме да те предадем на него.
— Добре сте го измислили — отбеляза Хари.
Не можеше да повярва, че е бил толкова близо и всичко ще бъде провалено от Малфой, Краб и Гойл. Започна да отстъпва бавно назад към мястото, където беше хоркруксът, климнал на една страна върху бюста. Само ако успееше да го хване преди началото на битката…
— И как проникнахте тук? — попита Хари в опит да отклони вниманието им.
— От една година аз всъщност си живея в Стаята на скритите неща — тросна се Малфой.
— Криехме се в коридора отвън — изсумтя Гойл. — Сега вече можем да правим хам-лизиращи заклинания! И ето че ти се изтърсваш право пред нас и разправяш, че търсиш някаква си дида-рема — ухили се той тъпо. — Какво е това дида-рема?
— Хари! — екна внезапно гласът на Рон иззад стената отдясно. — Говориш ли с някого?
Краб замахна като с камшик, насочи магическата си пръчка към петнайсетметровата планина от стара покъщнина, счупени куфари, стари книги и мантии и какви ли не боклуци от неустановен вид и изкрещя:
— Десендо!
Стената се наклони, после се свлече на пътеката откъм страната, където стоеше Рон.
— Рон! — ревна Хари.
Хърмаяни, която не се виждаше, изпищя и Хари чу как от другата страна на разклатената стена на пода падат безброй предмети: той насочи пръчката към основата, извика:
— Фините!
И стената се закрепи.
— Не! — изкрещя Малфой и стисна ръката на Краб, който понечи да повтори заклинанието си. — Ако събориш всичко, нищо чудно да заровиш отдолу и диадемата!
— Чудо голямо, като я заровя! — тросна се Краб и си издърпа ръката. — Черния лорд иска Потър, на кого му пука за някаква си дида-рема.
— Потър е дошъл да я вземе — обясни Малфой със зле прикрито раздразнение, че приятелите му са толкова несхватливи, — а това означава…
— Означава ли… — Краб се извърна към Малфой, без да крие яда си. — На кого му пука какво мислиш ти? Няма вече да изпълнявам заповедите ти, Драко. С теб и баща ти е свършено.
— Хари! — извика отново Рон от другата страна на стената вехтории. — Какво става?
— Хари! — изимитира го Краб. — Какво става… не, Потър! Круцио!
Хари се беше хвърлил към тиарата: проклятието на Краб не го улучи, затова пък порази каменния бюст, който отхвърча във въздуха, а диадемата се извиси право нагоре, после запада и се скри сред купчината вещи, където беше стоял бюстът.
— СПРИ! — изкрещя Малфой на Краб и гласът му проехтя из огромното помещение. — Черния лорд го иска жив…
— Е, и? Аз да не би да го убивам? — извика Краб, като изтласка ръката на Малфой, който се опитваше да го задържи, — но ако мога, ще го убия, Черния лорд го иска мъртъв, какво тол…