— А, не — отвърна Хари, а белегът му продължи да тупти като отворена рана. — Смъртожадни, направо гмеж… преследваха ни…
— Смъртожадни ли? — рязко подвикна Тед. — Как така смъртожадни?! Нали уж не знаеха, че ще те местим точно тази вечер, мислех, че…
— Знаеха — каза Хари.
Тед Тонкс погледна към тавана, сякаш щеше да види през него небето горе.
— Е, но поне сме сигурни, че защитните ни заклинания действат, нали? Те не би трябвало да проникнат на повече от сто метра от къщата във всички посоки.
Сега Хари разбра защо Волдемор е изчезнал — точно в онзи миг мотоциклетът беше прекосил бариерата, създадена от магиите и заклинанията на Ордена. Надяваше се все пак те да действат и занапред: помисли си как и сега, докато разговарят, Волдемор е на сто метра от тях и търси начин да проникне с нещо, което Хари си представи като огромен прозрачен въздушен мехур.
Смъкна крака от дивана: искаше с очите си да види Хагрид, за да повярва, че е жив. Но тъкмо се изправи, когато вратата се отвори и Хагрид се промуши през нея с лице, покрито с кал и кръв — накуцваше, но като по чудо беше жив.
— Хари!
След като събори две крехки масички и една аспидистра, той прекоси с две крачки разстоянието между тях и притегли Хари в прегръдка, с която едва не строши отново току-що изцелените му ребра.
— Леле, Хари, как се измъкна от ’сичко туй? Пък аз си мислех, че и двамата сме пътници.
— Аз също. Не мога да повярвам…
Хари замълча: забеляза жената, която беше влязла в стаята след Хагрид.
— Ти! — изкрещя той и пъхна ръка в джоба си, но той беше празен.
— Магическата ти пръчка е тук, синко — рече Тед и му я подаде. — Беше паднала точно до теб. Прибрах я. А жената, на която крещиш, е моята съпруга.
— О, извинявайте…
След като госпожа Тонкс влезе на светло, приликата й с нейната сестра Белатрикс вече не беше чак толкова очебийна: косата й беше светлокестенява, а очите й бяха по-големи и по-добри. И все пак след възклицанието на Хари тя го погледна някак високомерно.
— Какво е станало с дъщеря ни? — попита жената. — Хагрид каза, че са ви устроили засада, къде е Нимфадора?
— Не знам — призна Хари. — Не знаем какво се е случило с останалите.
Госпожа Тонкс и мъжът й се спогледаха. Като видя изражението на лицата им, Хари усети как го плисват страх и вина: ако някой от останалите беше загинал, виновен беше той, само той и никой друг. Беше се съгласил с плана, беше им дал от косата си…
— Летекодът! — възкликна Хари, спомнил си внезапно за него. — Трябва да стигнем в „Хралупата“ и да разберем… тогава ще ви съобщим… или Тонкс ще го направи, след като…
— С Дора всичко ще бъде наред, Дромеда — намеси се Тед. — Тя си знае работата, ходила е с аврорите на какви ли не опасни места. Летекодът е тук — добави той към Хари. — Ако смяташ да се придвижиш с него, имай предвид, че би трябвало да поеме след три минути.
— Да, ще се придвижим с него — потвърди Хари. Грабна раницата, метна я на рамо. — Аз…
Погледна към госпожа Тонкс: искаше му се да се извини за уплашеното състояние, в което я оставяше и за което се чувстваше ужасно виновен, но не му хрумнаха думи, които да не му се струват кухи и неискрени.
— Ще кажа на Тонкс… на Дора, да ви прати вест, когато… благодаря ви, че сте ни позакърпили, благодаря за всичко. Аз…
Радваше се, че излиза от стаята и тръгва с Тед Тонкс по късия коридор до една от спалните. Хагрид също дойде след тях и се наведе, за да не си удари главата в горната рамка на вратата.
— Ето го летекода, синко.
Господин Тонкс сочеше малка сребърна четка за коса, оставена върху тоалетката.
— Благодаря — каза Хари и готов за заминаване, понечи да я докосне с пръст.
— Я чакайте — намеси се Хагрид и се огледа. — Къде е Хедуиг, Хари?
— Тя… тя загина — отвърна момчето.
Изведнъж осъзна какво е станало, просълзи се и се засрами от себе си. Совата го беше съпътствала вярно и предано, беше единствената му сигурна връзка със света на магьосниците всеки път, когато той беше принуден да се върне у семейство Дърсли.
Хагрид се пресегна и го потупа болезнено с грамадна длан по рамото.
— Не се разстройвай — рече той пресипнало. — Не се разстройвай де. Тя изживя страхотен дълъг живот…
— Хагрид! — предупреди го Тед Тонкс, когато четката за коса припламна в яркосиньо, и Хагрид буквално в последния момент я докосна с показалец.
С тласък зад пъпа, сякаш изтеглен напред от невидима кукичка и въдица, Хари беше издърпан в небитието и се завъртя неудържимо с пръст, залепен за летекода, с който двамата с Хагрид се извисиха и се отдалечиха от господин Тонкс: след броени мигове ходилата на Хари удариха о твърда почва и той падна на четири крака в двора на „Хралупата“. Чу писъци. Метна встрани четката за коса, която вече не светеше, изправи се с леко залитане и видя как госпожа Уизли и Джини тичат надолу по задното стълбище, а Хагрид, който също се беше свлякъл при приземяването, с усилие става на крака.