— Хари? Ти истинският Хари ли си? Какво се е случило? Къде са останалите? — извика госпожа Уизли.
— В какъв смисъл? Те не са ли вече тук? — ахна Хари.
Отговорът се беше врязал ясно върху бледото лице на госпожа Уизли.
— Смъртожадните ни причакваха — обясни й Хари. — Обкръжиха ни веднага щом литнахме… те са знаели, че ще е днес вечерта… нямам представа какво е станало с другите. Четирима смъртожадни ни подгониха, не ни оставаше друго, освен да бягаме, а когато ни настигна Волдемор…
Хари долови по гласа си, че се оправдава, че я моли да разбере защо не знае какво е станало със синовете й, но…
— Слава на небесата, че си добре! — рече госпожа Уизли и го притегли за прегръдка, която според него той не заслужаваше.
— Не ти ли се намира малко бренди, Моли? — попита с леко треперлив глас Хагрид. — За лечебни цели.
Госпожа Уизли можеше да измагьоса бренди, но когато забърза към климналата къща, Хари разбра, че тя всъщност иска да скрие лицето си. Момчето се обърна към Джини и тя тутакси откликна на неизречената му молба за информация.
— Първи трябваше да дойдат Рон и Тонкс, но са изпуснали летекода си, той се появи без тях — обясни момичето и посочи ръждивата масленица върху земята наблизо. — А това там — и тя посочи една стара гуменка — трябваше да бъде летекодът на татко и Фред, те трябваше да се появят втори. Вие с Хагрид бяхте трети, а ако успеят, Джордж и Лупин би трябвало да се върнат след… — Тя си погледна часовника. — След около минута.
Госпожа Уизли се появи отново с бутилка бренди, която връчи на Хагрид. Той махна запушалката и изгълта съдържанието на един дъх.
— Мамо! — възкликна Джини и засочи едно петънце на доста метри от тях.
В мрака се беше появила синя светлина: тя се уголеми и стана по-ярка, после изникнаха Лупин и Джордж, които се въртяха и по едно време западаха. Хари веднага разбра, че е станало нещо: Лупин крепеше Джордж, който беше в безсъзнание, а по лицето му имаше кръв.
Хари се завтече към тях и хвана Джордж за краката. Двамата с Лупин го внесоха в къщата, после през кухнята във всекидневната, където го положиха върху дивана. Когато светлината от лампата падна върху главата му, Джини ахна, а Хари го присви стомахът: едното ухо на Джордж го нямаше. Отстрани главата и вратът му бяха наквасени с влажна, стряскащо алена кръв.
Веднага щом госпожа Уизли се надвеси над сина си, Лупин сграбчи Хари над лакътя и го задърпа не особено нежно обратно към кухнята, където Хагрид още се мъчеше да вкара едрото си туловище през задната врата.
— Ей! — възмути се той. — Пусни го! Пусни Хари!
Лупин не му обърна внимание.
— Какво създание имаше в ъгъла първия път, когато Хари Потър дойде в кабинета ми в „Хогуортс“? — попита той и леко разтърси момчето. — Отговори!
— Хм… гриндилоу в аквариум, нали?
Лупин пусна момчето и тежко се облегна на един от кухненските шкафове.
— К’во беше пък това? — ревна Хагрид.
— Извинявай, Хари, но бях длъжен да проверя — уточни напрегнато Лупин. — Някой ни е предал. Волдемор е знаел, че ще те местим точно днес, а са могли да му кажат само хора, които пряко участват в плана. Можеше да си и самозванец.
— А мене що не ме проверяваш? — каза задъхан Хагрид, който още се мъчеше да се промуши през вратата.
— Ти си полувеликан — погледна го Лупин. — Многоликовата отвара действа само на хора.
— Никой от Ордена не би издал на Волдемор, че се местя тази вечер — отсече Хари: от самата мисъл го побиваха тръпки, той не можеше да повярва, че сред тях има предател. — Волдемор ме настигна чак към края, в началото не знаеше кой от всички Потъровци е истинският. Ако е бил посветен в плана, щеше да е наясно, че пътувам с Хагрид.
— Волдемор те е настигнал? — подвикна рязко Лупин. — Какво се случи? Как избяга?
Хари обясни накратко как смъртожадните са познали, че е истинският Хари, как са се отказали да ги гонят — явно са се върнали да повикат Волдемор — и как той се появил точно преди те двамата с Хагрид да доближат обезопасената къща на родителите на Тонкс.
— Познали са те? Но как? Какво си направил?
— Аз… ами… — Хари се опита да си спомни: цялото пътуване наподобяваше размазано петно от паника и объркване. — Видях Стан Шънпайк… нали се сещаш, кондуктора на автобуса „Среднощния рицар“. И се опитах да го обезоръжа с магия, вместо да… така де, той не знае какво върши, нали? Сигурно е под въздействието на Империус!