Лупин изпадна в ужас.
— Хари, времето на обезоръжаващите магии отмина! Тези хора искат да те заловят и да те убият! Поне ги зашемети, ако не си готов да ги убиеш!
— Бяхме на стотици метри във въздуха. Стан не е на себе си и ако го бях зашеметил със заклинание, той щеше да падне и да умре точно както ако бях приложил Авада Кедавра! Експелиармус ме спаси от Волдемор преди две години — добави предизвикателно Хари.
Лупин му напомняше ухиления хафълпафец Закарайъс Смит, който му се беше присмивал, че иска да обучи Войнството на Дъмбълдор да прави заклинания за обезоръжаване.
— Да, Хари — съгласи се Лупин, като едва се сдържаше, — и мнозина смъртожадни са го видели с очите си! Извинявай, ала по онова време това беше твърде необичаен ход, когато над теб беше надвиснала смъртоносна заплаха. Но е почти равнозначно на самоубийство да го повториш тази вечер пред смъртожадни, които или са очевидци на първия случай, или са чували за него!
— Значи според теб е трябвало да убия Стан Шънпайк? — ядоса се Хари.
— Разбира се, че не — отвърна Лупин, — но смъртожадните… всъщност, честно казано, повечето хора… биха очаквали да отвърнеш на удара! Експелиармус е полезно заклинание, Хари, ала смъртожадните явно смятат, че то е нещо като твоя запазена марка, и аз те призовавам да не го превръщаш в такава!
От думите му Хари се почувства кръгъл глупак, но вътре в него пак остана зрънце предизвикателство.
— Няма да погубвам с магия хора само защото са се изпречили на пътя ми! Това е почеркът на Волдемор.
Отговорът на Лупин не се чу: Хагрид успя най-сетне да се провре през вратата, отиде със залитане при един стол и седна, а той се разпадна под него. Без да обръща внимание на ругатните му, примесени с извинения, Хари отново се обърна към Лупин.
— Джордж ще се оправи ли?
След този въпрос не остана и следа от гнева, който момчето беше отприщило у Лупин.
— Според мен да, макар че е невъзможно да възстановим ухото му, поразено е от проклятие…
Чуха как някой се движи бързо отвън. Лупин се завтече към задната врата, Хари прескочи краката на Хагрид и също хукна презглава към двора.
Там бяха изникнали две сенки и докато тичаше към тях, той видя, че това са Хърмаяни, която си възвръщаше обичайния вид, и Кингзли: и двамата се бяха вкопчили в разкривена закачалка за дрехи.
Хърмаяни се хвърли в обятията на Хари, но не пролича Кингзли да се радва, че ги вижда. Хари видя над рамото на Хърмаяни как той вдига магическата си пръчка и я насочва към гърдите на Лупин.
— Последните думи, които Албус Дъмбълдор каза на нас двамата?
— Хари е най-голямата ни надежда. Доверете му се — отвърна спокойно Лупин.
Кингзли обърна пръчката към Хари, но Лупин го спря:
— Той е, проверих!
— Добре, добре — рече Кингзли и прибра пръчката под наметалото си. — Но някой ни е предал! Знаели са, знаели са, че ще бъде тази вечер!
— Явно — съгласи се Лупин, — но май не са били в течение, че ще има цели седем Хари-Потъровци.
— Не е голяма утеха! — изръмжа Кингзли — Кой друг се е върнал?
— Само Хари, Хагрид и ние с Джордж.
Хърмаяни заглуши стона си с ръка на устата.
— С вас какво стана? — попита Лупин.
— Преследваха ни петима, раних двама, един май убих — припряно отговори Кингзли, — видяхме и Ти-знаеш-кого, някъде по средата се присъедини към преследвачите, но доста бързо изчезна. Ремус, той може…
— Да лети — продължи вместо него Хари. — Аз също го видях, преследваше ни.
— Затова, значи, се е махнал… за да тръгне след вас! — възкликна Кингзли. — А аз недоумявах защо изчезна. Но защо ли е сменил мишената?
— Хари се е отнесъл прекалено великодушно към Стан Шънпайк — обясни Лупин.
— Стан ли? — повтори Хърмаяни. — Но аз мислех, че е в Азкабан!
Кингзли се засмя безрадостно.
— Очевидно е имало масово бягство, Хърмаяни, което министерството е потулило. Когато запратих проклятие по Травърс, качулката му се смъкна, той също би трябвало да е зад решетките. Но какво се случи с вас, Ремус? Къде е Джордж?
— Той остана без едно ухо — каза Лупин.
— Без едно… — повтори Хърмаяни.
— Беше Снейп — допълни Лупин.
— Снейп ли? — изкрещя Хари. — Ти не спомена…
— По време на преследването му падна качулката. Сектумсемпра открай време е неговата запазена марка. Ще ми се да можех да кажа, че съм му го върнал тъпкано, но нямах избор — трябваше да задържа Джордж върху метлата, той губеше много кръв.