— Значи Мъндънгус е изчезнал? — попита Лупин, който беше пресушил чашата на един дъх.
Настроението в миг се промени: всички застанаха нащрек и продължиха да наблюдават Лупин, защото им се искаше той да продължи, но както се стори на Хари, бяха и по-уплашени какво ще чуят.
— Знам какво си мислите — рече Бил, — докато се връщахме насам, и аз се запитах същото, защото останах с впечатлението, че смъртожадните ни причакаха, нали? Но Мъндънгус не може да ни е предал. Те не знаеха, че ще има седмина Хари-Потъровци, това ги хвърли в смут още щом се появихме, а ако случайно сте забравили, именно Мъндънгус предложи да ги заблудим с този ход. Би трябвало да им е казал най-важното… Според мен Дънг просто се е паникьосал, нищо повече. Той изобщо не искаше да идва, но Лудоокия го принуди, а Вие-знаете-кой се насочи право към тях: това беше достатъчно всички да изпаднат в ужас.
— Вие-знаете-кой постъпи точно както очакваше Лудоокия — подсмъркна Тонкс. — Според него той би предположил, че Хари ще е с някой от най-калените и опитни аврори. Хукна да гони първо Лудоокия, а когато Мъндънгус ги издаде, се прехвърли на Кингзли…
— Да, и това е прррекрасно — намеси се рязко Фльор, — но не обяснява откъде са ррразбрали, че ще пррреместим ’Арри точно днес. Някой явно е прроявил небррежност. Някой се е изпуснал прред външен човек за датата. Това е единственото обяснение откъде са научили датата, но не и целия план.
С красиво лице, по което още личаха следи от сълзи, тя огледа един по един хората в стаята, като без думи ги предизвикваше да я опровергаят. Единственото, което нарушаваше тишината, беше хълцането на Хагрид под носната кърпа. Хари го погледна: той току-що беше изложил живота си на опасност, за да го спаси, и момчето го обичаше и му се доверяваше, макар че навремето го бяха прилъгали в замяна на едно змейско яйце да даде важни за Волдемор сведения…
— Не — отсече Хари и всички го погледнаха изненадани: от огненото уиски гласът му като че ли беше станал по-силен. — Исках да кажа — продължи той, — че дори и някой да е сбъркал и да се е изпуснал за нещо, убеден съм, че не го е направил нарочно. И няма никаква вина — повтори Хари, този път малко по-силно от обикновено. — Трябва да си вярваме. Аз се доверявам на всички и не смятам, че някой тук е в състояние да ме продаде на Волдемор.
Думите му бяха последвани от поредното мълчание. Всички го погледнаха, а той се почувства отново леко разгорещен и пийна още от огненото уиски, колкото да направи нещо. Сети се за Лудоокия — той вечно обвиняваше Дъмбълдор в лековерие.
— Добре го каза, Хари — рече най-неочаквано Фред.
— Да, ’ушам, ’ушам — намеси се и Джордж и стрелна с очи Фред, чиято уста помръдна в ъгълчето.
Лупин погледна Хари със странно изражение — едва ли не съжаление.
— За глупак ли ме смяташ? — попита момчето.
— Не, мисля, че си като Джеймс — отвърна Лупин, — за него беше връх на безчестието да не се доверява на приятелите си.
Хари знаеше за какво намеква той: че баща му е бил предаден от приятеля си Питър Петигрю. Кой знае защо, това го ядоса. Идеше му да подхване спор, но Лупин вече му беше обърнал гръб и след като остави чашата на една масичка до стената, рече на Бил:
— Имам малко работа. Ще попитам Кингзли дали…
— Не — спря го Бил. — Аз ще дойда с теб.
— Къде отивате? — възкликнаха в един глас Тонкс и Фльор.
— Тялото на Лудоокия — отговори Лупин. — Трябва да го приберем.
— Не може ли… — подхвана госпожа Уизли и умолително погледна Бил.
— Какво? — попита той. — Не, освен ако не предпочиташ да го вземат смъртожадните.
Никой не каза нищо. Лупин и Бил се сбогуваха и излязоха.
Останалите насядаха тежко по столовете, само Хари продължи да стои прав. Внезапността и окончателността на смъртта бяха заедно с тях като привидения.
— И аз трябва да вървя — заяви Хари.
В него се впериха десет чифта стреснати очи.
— Глупости, Хари! — скастри го госпожа Уизли. — Какви ги говориш?!
— Не мога да остана тук.
Той си разтърка челото: белегът отново го пробождаше и не го беше болял така повече от година.
— Докато съм тук, всички сте изложени на опасност. Не искам…
— Глупости! — повтори госпожа Уизли. — Всичко, което беше направено днес, целеше да те прехвърлим тук, на сигурно място, и слава Богу, че успяхме. Освен това Фльор се съгласи сватбата да бъде тук, а не във Франция, нагласили сме нещата така, че всички да останем тук и да се грижим за теб…
Тя не проумяваше, че от думите й на него не му олеква, а му става още по-тежко.