— Върни се в къщата, Хари — прошепна Хърмаяни. — Нали не смяташ сега да заминаваш?
— Да, приятелю, трябва да останеш — заяви Рон и силно го удари по гърба.
— Добре ли си? — попита Хърмаяни, след като се приближи достатъчно, за да види лицето му. — Изглеждаш ужасно!
— Ами… — проточи с разтреперан глас Хари. — Вероятно изглеждам по-добре от Оливандър…
След като им разказа какво е видял, Рон се възмути, а Хърмаяни направо се ужаси:
— Но нали това трябваше да спре! Нали белегът не трябваше да те боли повече! Не бива да допускаш тази връзка да се възобнови… Дъмбълдор настояваше да затвориш съзнанието си!
И тъй като Хари не й отговори, тя го сграбчи за ръката.
— Той превзема министерството, вестниците и половината магьоснически свят! Не го допускай и в главата си!
ГЛАВА ШЕСТА
ТАЛАСЪМЪТ ПО ПИЖАМА
През следващите дни над къщата витаеше ужасът от загубата на Лудоокия. Хари все очакваше той да влезе с тежка стъпка през задната врата като другите членове на Ордена, които наминаваха да донесат новини. Чувстваше, че нищо, освен действия, няма да притъпи усещането му за вина и скръб и че трябва да поеме на път и да изпълни задачата си: час по-скоро да намери и да унищожи хоркруксите.
— Е, докато не навършиш седемнайсет години, не можеш да направиш нищо с тези… — Рон изрече само с устни думата „хоркрукси“. — Още носиш Следата. Освен това можем да кроим планове и тук, както навсякъде другаде, нали? Или… — Той сниши глас и зашушна: — Или вече смяташ, че знаеш къде са ти-знаеш-кои?
— Не, не знам — призна си Хари.
— Мисля, че Хърмаяни направи малко проучване — сподели Рон. — Каза, че го пазела за когато дойдеш.
Седяха на масата за закуска, господин Уизли и Бил току-що бяха отишли на работа, госпожа Уизли се беше качила да вдигне от сън Хърмаяни и Джини, а Фльор се беше пронесла покрай тях на път за банята.
— Следата ще падне на трийсет и първи — каза Хари. — Това означава, че трябва да стоя тук само още четири дни. После мога да…
— Пет дни — поправи го твърдо Рон. — Трябва да останем за сватбата. Те ще ни убият, ако я пропуснем.
Хари се досети, че „те“ са Фльор и госпожа Уизли.
— Само още един ден — допълни Рон, когато Хари се накани да се разбунтува.
— Толкова ли не разбират колко е важно да…
— То се знае, че не разбират — прекъсна го Рон. — Нямат си и понятие. И понеже заговори за това, исках да го обсъдим.
Рон надзърна в коридора, за да се увери, че госпожа Уизли още не се връща, и се наведе към Хари.
— Мама се опитва да изкопчи от нас с Хърмаяни какво сме намислили да правим. Ще пробва и с теб, ти си следващият, така че бъди готов. Татко и Лупин също подпитваха, но се отказаха, като им обяснихме, че Дъмбълдор те е предупредил да не казваш на никого, освен на нас. Мама обаче упорства. Такава си е.
Предупреждението на Рон се сбъдна само след няколко часа. Малко преди обяд госпожа Уизли откъсна Хари от другите, като го помоли уж да й помогне да намери еша на мъжки чорап, който според нея явно бил изпаднал от раницата му. Обаче го приклещи в тясното килерче до кухнята и подхвана:
— Рон и Хърмаяни май смятат, че тримата няма да се върнете в „Хогуортс“ — рече тя бодро и безгрижно.
— О… — отвърна Хари, — ами да. Няма да се връщаме там.
Пресата за изцеждане на прането в ъгъла се завъртя сама и избълва нещо, което приличаше на една от жилетките на господин Уизли.
— Мога ли да попитам защо си зарязвате образованието? — продължи госпожа Уизли.
— Ами Дъмбълдор ми възложи… нещо — промърмори Хари. — Рон и Хърмаяни знаят какво е и също искат да дойдат.
— Какво „нещо“?
— Съжалявам, но не мога да…
— Честно казано, смятам, че ние с Артър имаме право да знаем, и съм сигурна, че господин и госпожа Грейнджър ще се съгласят с мен! — заяви госпожа Уизли.
Хари се беше опасявал от това нападение на „загрижения родител“. Наложи си да погледне госпожа Уизли право в очите и забеляза, че те са в същия оттенък на кафявото, както на Джини. Това не му помогна.
— Дъмбълдор не искаше никой друг да узнава, госпожо Уизли. Съжалявам. Рон и Хърмаяни не са длъжни да идват, те сами решиха…
— Не виждам защо самият ти си длъжен да ходиш! — отсече тя, зарязала преструвките. — Всички вие сте си още деца! Пълна безсмислица… ако Дъмбълдор е искал нещо да се свърши, имаше на разположение целия Орден и можеше да го възложи на всеки от нас! Явно си го разбрал погрешно. Той сигурно е казал, че иска нещо да се свърши, и ти си решил, че държи точно ти да го направиш…