— Смъртожадните сигурно са замели следите след себе си и затова никой не го е намерил — благоразумно отсъди Рон.
— Да — съгласи се Хари. — Като с Барти Крауч, превърнат в кост и заровен отпред в градината на Хагрид. Сигурно са трансфигурирали Муди и са го препарирали…
— Стига! — изписка Хърмаяни.
Стреснат, Хари вдигна очи точно навреме, за да види как тя избухва в сълзи над „Силабичния речник“ на Спелман.
— О, не! — възкликна той и се опита да стане от старото походно легло. — Не исках да те разстройвам, Хърмаяни…
Но на фона на страшно скърцане на ръждясала пружина Рон скочи от леглото и пръв се озова при нея. Прегърна я с една ръка, бръкна в джоба на джинсите си и издърпа отблъскваща на вид носна кърпа, с която беше чистил фурната на печката. Побърза да извади и магическата си пръчка и след като я насочи към парцала, каза:
— Тергео!
Пръчката изсмука почти цялата мазнина. Със самодоволен вид Рон подаде на Хърмаяни кърпата, от която се вдигаше лек дим.
— О… благодаря, Рон… Извинявайте… — Тя си избърса носа и хлъцна. — Как-к-ъв ужас, а? В-в-веднага след Дъмбълдор. Просто… просто и през ум не ми е минавало, че Лудоокия ще умре, той изглеждаше толкова калѐн!
— Да, така е — съгласи се Рон и я притисна до себе си. — Но знаете ли какво щеше да ни каже той, ако беше тук?
— П-постоянна бдителност! — отвърна Хърмаяни и си избърса очите.
— Точно така — кимна Рон. — Щеше да ни каже да си извлечем поука от случилото се с него. А поуката, която си извлякох аз, е да нямам доверие на това страхливо нищожество Мъндънгус.
Хърмаяни се засмя през сълзи и се наведе да вдигне още две книги. След миг Рон рязко дръпна ръцете си от раменете й — тя беше изпуснала върху крака му „Чудовищна книга за чудовища“, томчето се беше отскубнало от каишката, с която беше прихванато, за да не буйства, и злобно беше фраснало Рон по глезена.
— Извинявай, извинявай! — викна Хърмаяни, а Хари сграбчи книгата от крака на Рон и след като я затвори, я завърза здраво.
— Какво всъщност правиш с всички тези книги? — полюбопитства Рон и закуцука обратно към леглото.
— Просто се опитвам да реша кои от тях да взема с нас — отговори Хърмаяни. — Докато търсим хоркруксите.
— Да, разбира се — шляпна се по челото Рон. — Забравих, че ще тръгнем да преследваме Волдемор с пътуваща библиотека.
— Ха-ха! — засмя се Хърмаяни и погледна надолу към „Силабичния речник“ на Спелман. — Чудя се… дали ще ни се налага да превеждаме руни? Не е изключено… Я да вземем за всеки случай и речника.
Тя го пусна върху по-голямата от двете купчини и вдигна „История на «Хогуортс»“.
— Слушайте — намеси се Хари.
Беше изправил гръб. Рон и Хърмаяни го погледнаха хем примирено, хем предизвикателно.
— Знам, след погребението на Дъмбълдор казахте, че искате да дойдете с мен — подхвана той.
— Пак се почва — рече Рон на Хърмаяни и завъртя очи.
— Както и очаквахме — въздъхна тя и отново се зае с книгите. — Знаеш ли, мисля все пак да взема „История на «Хогуортс»“. Дори и да не се върнем там, ще съжалявам, че не съм я сложила при…
— Слушайте! — подкани пак Хари.
— Не, Хари, ти ще слушаш — отсече Хърмаяни. — Идваме с теб. Решено е преди месеци, всъщност преди години.
— Ама…
— Млъквай — посъветва го Рон.
— … сигурни ли сте, че сте го обмислили добре? — продължи да упорства Хари.
— Я да видим — каза със свирепо лице Хърмаяни и с трясък остави „Туризъм с тролове“ върху купчината, която не смяташе да взима със себе си. — Приготвям от доста дни багажа, така че да сме готови да тръгнем незабавно, и за твое сведение тази подготовка включваше някои твърде сложни магии… да не споменавам, че под носа на госпожа Уизли тайно изнесохме всички запаси от многоликова отвара на Лудоокия. Освен това пренастроих паметта на татко и мама и сега те са убедени, че всъщност се казват Уендъл и Моника Уилкинс и че мечтата на живота им е да се изселят в Австралия, което вече се случи. Направих го, за да му е по-трудно на Волдемор да ги издири и да ги разпитва за мен… или за теб, защото за съжаление доста съм им разказвала за Хари Потър. Ако след това издирване на хоркруксите все още съм жива, ще намеря мама и татко и ще разваля заклинанието. Ако не… е, струва ми се, че направих доста добра магия да се чувстват щастливи и в безопасност. Уендъл и Моника Уилкинс дори не подозират, че имат дъщеря.
Очите на Хърмаяни отново бяха пълни със сълзи. Рон пак стана, прегърна я и се свъси срещу Хари, сякаш го укоряваше в нетактичност. Хари не се сети какво да каже, още повече че си беше твърде необичайно точно Рон да учи другите на тактичност.