— Е, гостите няма да допринесат мама да се поуспокои — рече Рон.
— Трябва все пак да решим — заяви Хърмаяни, след като метна в кошчето „Теория на отбранителната магия“, без да я поглежда втори път, и взе „Преглед на магьосническото образование в Европа“, — къде ще отидем най-напред. Хари, ти спомена, че първо искаш да отидеш в Годрикс Холоу, и те разбирам, но… дали хоркруксите не са най-важни?
— Щях да се съглася с теб, ако знаехме къде се намира поне някой от тях — отвърна Хари: не му се вярваше Хърмаяни наистина да е наясно защо той иска да се завърне в Годрикс Холоу.
Привличаха го не само гробовете на майка му и баща му: Хари имаше силното, макар и необяснимо усещане, че там ще намери някои отговори. То може би беше породено просто от факта, че именно там Хари беше оцелял след смъртоносното проклятие на Волдемор, и сега, когато беше изправен пред предизвикателството да повтори подвига, селото го притегляше, защото искаше да разбере всичко.
— Не смяташ ли, че е напълно възможно Волдемор да държи под око Годрикс Холоу? — попита Хърмаяни. — Той сигурно очаква да тръгнеш към гробовете на родителите си веднага след като получиш свободата да отидеш където си искаш.
Това не беше хрумвало на Хари. Докато той се опитваше да намери някакъв контрадовод, се намеси Рон, който очевидно следваше хода на собствените си мисли.
— Този Р.А.Б. — подхвана той, — дето е откраднал истинския медальон с капачето…
Хърмаяни кимна.
— В бележката пише, че смята да го унищожи, нали?
Хари притегли към себе си раницата и извади фалшивия хоркрукс, където още държеше сгънатата бележка от Р.А.Б.
— „Откраднах истинския хоркрукс и възнамерявам при първа възможност да го унищожа“ — прочете на глас.
— Ами ако наистина го е премахнал? — възкликна Рон.
— Или тя — вметна Хърмаяни.
— Все едно — каза Рон. — В такъв случай ни остава да унищожим един по-малко!
— Да, но въпреки това сме длъжни да опитаме да открием истинския медальон — заяви Хърмаяни. — За да разберем дали е унищожен.
— А след като го открием, как ще го унищожим? — по-любопитства Рон.
— Проучвам въпроса — отвърна момичето.
— Къде? — възкликна Хари. — Мислех, че в библиотеката няма книги за хоркруксите.
— Да, няма — потвърди Хърмаяни, която беше поруменяла. — Дъмбълдор ги е изнесъл всичките, но… но не ги е унищожил.
Рон изправи гръб и се ококори.
— Как, в името на гащите на Мерлин, си се докопала до книгите за хоркруксите?
— Аз… аз не съм ги откраднала — заоправдава се момичето, като отчаяно местеше поглед от единия към другия. — Книгите пак си бяха библиотечни, нищо че Дъмбълдор ги е махнал от лавиците. Ако наистина е искал никой да няма достъп до тях, щеше да се постарае да бъде много по-трудно да…
— Давай по същество! — подкани Рон.
— Ами… беше лесно — тихо пророни момичето. — Просто направих призоваваща магия. Нали се сещате — акцио… И те… изхвърчаха през прозореца в кабинета на Дъмбълдор и дойдоха право в момичешката спалня.
— Но кога си го направила? — попита Хари и я погледна с възхита, но и с неверие.
— Веднага след неговото… на Дъмбълдор… погребение — обясни още по-тихо Хърмаяни. — Още щом се разбрахме да напуснем училището и да тръгнем да търсим хоркруксите. Когато се върнах горе да си взема нещата, ми хрумна, че… че колкото повече знаем за хоркруксите, толкова по-добре… и понеже бях сама… опитах… и се получи. Книгите влетяха право през отворения прозорец и аз… аз ги прибрах в багажа си. — Тя преглътна, после добави умолително: — Не ми се вярва, че Дъмбълдор би се ядосал, нали няма да използваме информацията, за да правим хоркрукс!
— Да си чула да недоволстваме? — попита Рон. — И къде са тези книги?
Хърмаяни потършува из купчината и издърпа дебел том, подвързан в излиняла черна кожа. Погледна го така, сякаш й се повдига, и го хвана плахо като че беше наскоро умряла твар.
— Ето тук има категорично формулирани напътствия за изработване на хоркрукс. „Тайни на най-черната магия“ — наистина гадна, ужасна книга, пълна с черни магии. Кога ли Дъмбълдор я е махнал от библиотеката?… Ако го е направил чак след като е станал директор, обзалагам се, че Волдемор е научил именно от нея всичко, което му е било необходимо.
— Ако наистина я е прочел, защо е питал Слъгхорн как се прави хоркрукс? — учуди се Рон.
— Той е разговарял със Слъгхорн само за да разбере какво ще стане, ако разделиш душата си на седем — уточни Хари. — Дъмбълдор беше сигурен, че когато Риддъл е разпитвал Слъгхорн за хоркруксите, вече е знаел как се правят. Според мен Хърмаяни е права — той лесно е могъл да се сдобие оттук с информацията.