Никога не беше влизал вътре. Помещението беше малко, но светло. На едната стена имаше голям плакат на магьосническата група „Орисниците“, а на другата — снимка на Гуеног Джоунс, капитанката на „Холихедските харпии“, куидичен отбор от вещици. Бюрото беше под отворения прозорец с изглед към овощната градина, където навремето те с Джини бяха играли с Рон и Хърмаяни куидич двама на двама и където сега беше опънат голям перленобял шатър. Златното знаменце отгоре беше на едно равнище с прозореца на Джини.
Тя се извърна към лицето му, пое дълбоко въздух и каза:
— Честит седемнайсети…
— Да… благодаря.
Джини го гледаше, без да мига, на него обаче му беше трудно да срещне погледа й, сякаш стоеше пред ослепителна светлина.
— Хубав изглед — отбеляза тихо и посочи прозореца.
Тя не му обърна внимание. Хари не я винеше.
— Дълго умувах какво да ти подаря — обясни Джини.
— Нямаше нужда да ми подаряваш нищо.
Тя не обърна внимание и на тези думи.
— Искаше ми се да е нещо, което върши работа. Но да не е много голямо, за да можеш да го вземеш със себе си.
Хари се престраши да я погледне. Джини не плачеше — това беше едно от многото й прекрасни качества, не беше от ревливите. Хари си беше мислил понякога, че Джини е расла с шестима братя и затова не е лигла.
Тя пристъпи по-близо до него.
— И тогава си казах, че ми се иска да ти дам нещо, което да ти напомня за мен, ако някъде срещнеш някоя вийла.
— Да ти призная, съмнявам се, че ще имам възможност да се срещам с когото и да било.
— Точно това ми се искаше да чуя — пророни тя и започна да го целува както никога дотогава, а Хари отвърна на целувката и изпадна в блажен унес, по-приятен и от огнено уиски: Джини и усещането за нея бяха единственото истинско нещо по белия свят, докато Хари я прегръщаше с едната ръка, а с другата я галеше по дългата коса със сладостен мирис…
Вратата зад тях се отвори с трясък и двамата отскочиха един от друг.
— О! — подметна многозначително Рон. — Извинявайте.
— Рон! — каза Хърмаяни, която стоеше леко задъхана точно зад него.
Спусна се тягостна тишина, после Джини промълви глухо:
— Е, Хари, въпреки всичко… честит рожден ден.
Ушите на Рон бяха пламнали до алено, Хърмаяни изглеждаше притеснена. На Хари му идеше да им затръшне вратата под носовете, защото усети, че когато двамата влязоха, заедно с тях сякаш проникна студен въздух и неговият бляскав миг се пукна като сапунен мехур. Заедно с Рон в стаята бяха нахълтали всички причини Хари да сложи край на връзката си с Джини, да стои далеч от нея, а щастливата забрава се беше изпарила.
Той погледна Джини и понечи да й каже нещо, макар и да не знаеше какво, тя обаче му беше обърнала гръб. Хари си помисли, че този път може би не е устояла на сълзите. Пред Рон не можеше да направи нищо, за да я утеши.
— До по-късно — каза той и излезе след другите двама от стаята.
Рон тръгна с тежка крачка по стълбите и мина през препълнената кухня към двора, през цялото време Хари гледаше да не изостава, а Хърмаяни ситнеше с уплашен вид след тях.
Като стигна на току-що окосената ливада, където можеха да се усамотят, Рон се нахвърли на Хари.
— Ти я заряза! Сега какво ходиш пак да й мътиш главата?!
— Не й мътя главата — заоправдава се Хари точно когато Хърмаяни ги настигна.
— Рон…
Но той вдигна ръка, за да й покаже да мълчи.
— Тя наистина страдаше, когато скъса с нея…
— Аз също страдах. Знаеш защо съм сложил край, не е защото съм го искал.
— Да, но сега ходиш пак да се натискаш с нея и тя пак ще започне да се надява…
— Джини не е малоумна, знае, че това не може да се случи, едва ли очаква накрая… да се оженим или…
След като го изрече, Хари си представи ярко как Джини се омъжва в булчинска рокля за някакъв висок, безлик и неприятен непознат. За шеметен миг му се проясни: нейното бъдеще е свободно и необременено, докато неговото… той не виждаше пред себе си нищо, освен Волдемор.
— Ако продължаваш да я мачкаш при всеки удобен случай…
— Няма да се повтори — отсече Хари. По небето нямаше и облаче, но той се чувстваше така, сякаш слънцето е помръкнало. — Сега доволен ли си?
Рон изглеждаше обиден, но и примирен, за миг се разклати напред-назад, после каза:
— Ами… да.
До вечерта Джини не се опита отново да остане насаме с Хари, нито показа с поглед или движение, че в стаята й е имало нещо повече от любезен разговор. Въпреки това при появата на Чарли на Хари му олекна. Поразсея се, докато гледаше как госпожа Уизли насила кара Чарли да седне на един стол, как вдига магическата си пръчка и оповестява, че сега той ще бъде подстриган прилично.