— Аз задавам въпросите тук — каза Скримджър и доближи малко креслото до дивана.
Навън вече се мръкваше и шатърът зад прозорците се извисяваше призрачно бял над живия плет.
— Забелязах, че тортата за рождения ти ден е с форма на снич — продължи министърът. — Защо?
Хърмаяни се засмя подигравателно.
— О, не защото Хари е великолепен търсач, прекалено очевидно би било — каза тя. — В глазурата със сигурност е скрито тайно писмо от Дъмбълдор.
— Смятам, че в глазурата не е скрито нищо — отсече Скримджър, — затова пък в снича може да се укрие малък предмет. Сигурен съм, че знаете защо, нали?
Хари сви рамене. Хърмаяни обаче отговори и Хари си помисли, че да отговаря правилно на въпросите й е навик, вкоренен толкова дълбоко, че не може да му устои.
— Защото сничовете имат памет за плътта — обясни момичето.
— Какво? — ахнаха в един глас Хари и Рон — и двамата смятаха познанията на Хърмаяни за куидича за съвсем повърхностни.
— Правилно — потвърди министърът. — Преди да бъде пуснат, сничът не се пипа с голи ръце дори от човека, който го изработва и който е с ръкавици. Прави му се заклинание да разпознава първия човек, който го е докоснал — в случай на оспорвано хващане. Този снич тук — и Скримджър вдигна златната топчица — помни допира ти, Потър. Мина ми през ума, че Дъмбълдор, който при всичките си недостатъци притежаваше изумителни магьоснически умения, сигурно е направил на този снич заклинание, така че той да се отваря само за теб.
Сърцето на Хари се разтуптя. Той беше убеден, че Скримджър е прав. Как сега да откаже да пипне пред него снича с голи ръце?
— Не казваш нищо — отбеляза Скримджър. — Може би вече знаеш какво има вътре.
— Не, не знам — отрече Хари, който трескаво умуваше как да направи така, та да изглежда, че е пипнал топчицата, без всъщност да я е докосвал.
Съжали, че не владее — истински — легилимантиката и не може да прочете мислите на Хърмаяни: направо чуваше как мозъкът й се върти на пълни обороти.
— Вземи го — тихо подкани Скримджър.
Хари срещна жълтите очи на министъра и разбра, че няма друг избор, освен да се подчини. Протегна ръка, а Скримджър отново се наведе и бавно и внимателно положи снича в дланта му.
Не се случи нищо. Когато пръстите на момчето се обвиха около малката топка, уморените й криле потрепнаха и застинаха. Министърът, Рон и Хърмаяни продължиха да гледат захласнато снича, който сега беше отчасти скрит, сякаш се надяваха той да се преобрази по някакъв начин.
— Много мелодраматично, няма що! — хладно отбеляза Хари.
Рон и Хърмаяни се засмяха.
— Това беше всичко, нали? — попита Хърмаяни и понечи да стане от дивана.
— Не съвсем — възрази Скримджър, който вече изглеждаше ядосан. — Дъмбълдор ти е завещал още нещо, Потър.
— Какво? — попита Хари с наново припламнало вълнение.
Този път министърът не си даде труда да чете завещанието.
— Меча на Годрик Грифиндор — каза той.
Хърмаяни и Рон се вцепениха. Хари затърси с поглед следи от украсената с рубини ръкохватка, но Скримджър не извади меча от кожената кесия, която бездруго изглеждаше твърде малка, за да го побере.
— И къде е той? — попита Хари, заподозрял нещо нередно.
— За съжаление мечът не е на Дъмбълдор, та да може да го завещава — обясни министърът. — Мечът на Годрик Грифиндор е ценна историческа реликва и като такава принадлежи на…
— Принадлежи на Хари! — разгорещи се Хърмаяни. — Мечът избра него, именно Хари го намери, той дойде при него от Разпределителната шапка и…
— Според достоверни исторически източници мечът може да се представи на всеки достоен грифиндорец — натърти Скримджър. — Така той не принадлежи само и единствено на господин Потър, каквото и да е решил Дъмбълдор. — Министърът се почеса по зле избръснатата буза, без да сваля очи от Хари. — Защо според теб…
— Дъмбълдор е искал да ми даде меча ли? — довърши момчето, като се постара да не избухва. — Може би е смятал, че ще стои добре на стената в спалнята ми.
— Това не е шега, Потър! — ревна Скримджър. — Дали Дъмбълдор не го е направил с мисълта, че мечът на Годрик Грифиндор ще победи Наследника на Слидерин? Дали, Потър, той е пожелал да ти даде този меч, защото като мнозина е бил убеден, че ти си предопределен да унищожиш Онзи-който-не-бива-да-се-назовава?
— Интересно предположение — рече Хари. — Някой опитвал ли е досега да прониже с меч Волдемор? Може би не е зле министерството да го възложи на някого от хората си, които не правят друго, освен да разглобяват загасители и да потулват масови бягства от Азкабан. Това ли вършихте, министре, докато стояхте заключен в кабинета си — мъчехте се да отворите един снич? Загиват хора, аз също се разминах на косъм със смъртта, Волдемор ме преследва през три графства, той уби Лудоокия Муди, но министерството не е казало и дума за това, нали? А вие пак очаквате да ви съдействаме.