— Пак ли се изненада? — напомни неговата шега Хърмаяни и се усмихна. Беше облечена в ефирна светлолилава рокля с обувки на високи токове в същия цвят, косата й беше пригладена и лъскава. — Леля ти Мюриъл не е на това мнение, току-що я срещнах горе, докато даваше на Фльор тиарата. Викна „Я, това да не е мъгълокръвната?“, а след това подметна: „Лоша стойка и кльощави глезени.“
— Не го приемай лично, тя е груба с всички — успокои я Рон.
— За Мюриъл ли говорите? — попита Джордж, който беше изникнал отново заедно с Фред от шатъра. — Да, току-що ми каза, че ушите ми стърчали. Дърта вещица. Все пак жалко че старият чичо Билиус не е с нас, по сватбите си правеше страхотни майтапи.
— Онзи, който е видял Злия Грим и след двайсет и четири часа умрял? — полюбопитства Хърмаяни.
— Същият, към края си беше доста особен — съгласи се Джордж.
— Но преди да превърти, беше душата на компанията — напомни Фред. — Изгълтваше до дъно цяла бутилка огнено уиски, после изтичваше на дансинга, запретваше мантията си и започваше да вади букети от…
— Да, явно е бил страшно обаятелен — подметна Хърмаяни, а Хари се запревива от смях.
— Но неясно защо беше останал стар ерген — допълни Рон.
— Чудно защо ли…
Смяха се толкова дълго, че забелязаха късно появилия се гост — младеж с тъмна коса, дълъг гърбав нос и гъсти черни вежди, — чак когато той връчи на Рон поканата си и каза, без да сваля очи от Хърмаяни:
— Изглеждаш страхотно!
— Виктор! — изписка тя и изпусна мънистената чантичка, която издаде силен трясък, несъответстващ на размерите й. Хърмаяни поруменя и докато се навеждаше да я вдигне, каза: — Не знаех, че и ти… майко мила… прекрасно е, че си тук… Как си?
Ушите на Рон отново бяха почервенели до мораво. След като се взря в поканата на Крум, сякаш не вярваше и на дума в нея, той попита прекалено високо:
— Как така и ти си тук?
— Фльор ме покани — вдигна вежди Крум.
Хари, който нямаше за какво да му се сърди, се ръкува с него, после реши, че ще бъде благоразумно да го дръпне по-надалеч от Рон, и предложи да го заведе до мястото му.
— Твоят приятел не се радва, че ме вижда — отбеляза Крум, след като влязоха във вече препълнения шатър. — Или ти е роднина? — допълни въпросително, като се взря в къдравата червена коса на Хари.
— Братовчед — изпелтечи той, но Крум вече не го слушаше.
Появата му беше предизвикала вълнение, особено сред братовчедките вийли — нали беше прочут състезател по куидич. Докато хората още извиваха вратове, за да го разгледат по-хубаво, по пътеката между столовете забързаха Рон, Хърмаяни, Фред и Джордж.
— Време е да сядаме — обясни Фред на Хари, — иначе невестата ще ни помете.
Хари, Рон и Хърмаяни се настаниха на втория ред, зад Фред и Джордж. Хърмаяни още беше доста румена, а ушите на Рон пак бяха морави. След малко той изшушука на Хари:
— Видя ли го, пуснал си е, моля ти се, някаква тъпа брадичка!
Хари изсумтя безгрижно.
В горещия шатър витаеше трепетно очакване и над всеобщото шушукане от време на време се чуваха изблици на превъзбуден смях.
По пътеката между столовете тръгнаха господин и госпожа Уизли, които се усмихваха и махаха на роднините — госпожа Уизли беше облечена в нова-новеничка аметистова мантия и беше с шапка в същия цвят.
След миг отпред в шатъра застанаха Бил и Чарли и двамата в парадни мантии с големи бели рози в бутониерите, а Фред свирна и братовчедките вийли се изкикотиха в хор. После множеството притихна и сякаш от златистите балони зазвуча музика, която се засили.
— Оооо! — възкликна Хърмаяни, след като се завъртя кръгом на стола, за да вижда входа.
От насъбралите се магове и вълшебници се изтръгна дружно мощно ахване, когато на пътеката между столовете се появиха господин Делакор и Фльор: младоженката сякаш се рееше, а баща й подскачаше напето и грееше. Фльор беше облечена в булчинска рокля със съвсем изчистена кройка и сякаш излъчваше силно сребристо сияние. Светлината й обикновено засенчваше всички наоколо, а сега правеше по-красив всеки, върху когото паднеше. В златистите си рокли Джини и Габриел бяха по-хубави от всякога, а щом Фльор застана до Бил, той доби вид сякаш никога не се е срещал с Фенрир Грейбек.
— Госпожи и господа — изтананика леко напевен глас и Хари с изненада видя същия дребен магьосник с коса, събрана на снопчета, който беше държал прощалното слово на погребението на Дъмбълдор, а сега стоеше пред Бил и Фльор. — Днес сме тук, за да ознаменуваме съюза между две верни души…