— Ха, значи той ходи с нея, така ли? — за миг се разсея Крум.
— Хм… нещо такова — потвърди Хари.
— А ти кой си?
— Барни Уизли.
Двамата се ръкуваха.
— Ти, Барни… познаваш ли го добре този тип Лъвгуд?
— Не, днес се запознах с него. Защо?
Крум яростно загледа над чашата как Ксенофилиус си бъбри с няколко вълшебници от другата страна на дансинга.
— Защото ако не беше гост на Фльор, щях незабавно да му обявя дуел заради този мръсен знак върху гърдите му.
— Знак ли? — учуди се Хари и също се извърна към Ксенофилиус. Странното триъгълно око грееше върху гърдите му. — Защо? Какво му е на знака?
— Гринделволд. Това е знакът на Гринделволд.
— Гриндълуолд ли… черния магьосник, когото Дъмбълдор е победил?
— Същият.
Крум раздвижи челюст, все едно дъвчеше, после каза:
— Гринделволд е убил мнозина, например дядо ми. Във вашата държава никога не е бил силен, защото, ако се вярва на хората, се е страхувал от Дъмбълдор… и с основание, като знаем какъв е бил краят му. Но това тук… — посочи той с пръст Ксенофилиус. — Това е неговият символ, познах го веднага: Гринделволд го е издълбал върху една стена в „Дурмщранг“, докато е учил там. Имаше малоумници, които го прерисуваха върху учебниците и дрехите си, искаха да стряскат, да привличат вниманието… после обаче ние, които имаме роднини, избити от Гринделволд, им дадохме добър урок.
Крум изпука застрашително с кокалчетата на пръстите си и пак изгледа злобно Ксенофилиус. Хари беше озадачен. Струваше му се направо невероятно бащата на Луна да е сред привържениците на черната магия, а и явно никой друг наоколо не беше разпознал триъгълната фигура, подобна на руна.
— Ти… ъъъ… сигурен ли си, че е на Гриндълуолд?
— Аз не греша — хладно отсече Крум. — Минавал съм няколко години покрай този знак, познавам го добре.
— Е, напълно възможно е Ксенофилиус изобщо да не знае какво означава символът. Всички в семейство Лъвгуд са си… особняци. Нищо чудно да го е взел отнякъде и да е решил, че е напречно сечение на нагънаторог шнорхелоподобен квакльо.
— Напречно сечение на какво?
— Не знам какво точно представляват, но Ксенофилиус и дъщеря му явно ходят по време на почивката си да ги търсят… — Хари усети, че не се справя добре с обяснението за Луна и баща й. — Ето я — посочи той Луна, която продължаваше да танцува и да размахва ръце около главата си, сякаш гони комари.
— Защо прави това? — учуди се Крум.
— Сигурно отпъжда някой хаплив бръмбазък — отговори Хари, разпознал симптомите.
Крум явно се чудеше дали момчето не го взима на подбив. Извади от мантията магическата си пръчка и заканително заудря с нея по бедрото си — от върха й се разлетяха искри.
— Грегорович! — каза на висок глас мнимият Барни и Крум трепна, но Хари не му обърна внимание, защото беше много развълнуван — при вида на магическата пръчка на Крум си спомни как преди Тримагическия турнир Оливандър я бе взел и я оглеждаше внимателно.
— Какво за него? — с подозрение попита Крум.
— Той е майстор на магически пръчки!
— Знам — отсече Крум.
— Изработил е и твоята! Затова си и помислих… куидич…
Крум го гледаше с все по-големи съмнения.
— Откъде знаеш, че пръчката ми е изработена от Грегорович?
— Ами… май четох някъде — започна да увърта Хари. — В списание на феновете — започна да импровизира напосоки и Крум като че се поуспокои.
— Не помня да съм обсъждал някога с феновете магическата си пръчка — каза той.
— Е… ъъъ… и къде е сега Грегорович?
Крум беше озадачен.
— Престана да работи преди няколко години. Аз съм един от последните, които си купиха магическа пръчка от Грегорович. Неговите са най-добри… но знам, че вие, британците, предпочитате Оливандър.
Хари не отговори. Престори се, че и той като Крум гледа танцуващите, а всъщност беше погълнат от мислите си. Значи Волдемор издирваше прочут майстор на магически пръчки и Хари скоро се досети за причината: със сигурност го търсеше заради онова, което пръчката на Хари беше направила вечерта, когато Волдемор го беше преследвал в небето.
Пръчката от бодлива зеленика и перо от феникс беше победила взетата назаем пръчка — нещо, което Оливандър явно не е очаквал или разбрал. Дали Грегорович не знаеше повече от него? Дали наистина беше по-голям майстор от Оливандър и беше посветен в тайни, за които англичанинът дори не знаеше?
— Това момиче е много красиво — отбеляза Крум и върна Хари на земята, защото сочеше Джини, която тъкмо се беше присъединила към Луна. — И тя ли ти е роднина?