При тези думи Дож се стегна съвсем, докато леля Мюриъл изпи на един дъх бокала и щракна с кокалести пръсти на келнера да й донесе още. Отпи поредната юнашка глътка шампанско, оригна се и после заяви:
— И не ме зяпайте като препарирани жаби! Преди Албус да стане толкова уважаван, уважаем и така нататък, за него се носеха доста странни слухове.
— Безпочвено заяждане — отсъди Дож и отново стана червен като репичка.
— Не съм и очаквала да чуя друго от теб, Елфиъс — изкиска се леля Мюриъл. — Направи ми впечатление, че в онзи материал в негова памет много ловко заобикаляш някои парливи въпроси.
— Много съжалявам, че мислиш така — отвърна още по-студено Дож. — Уверявам те, писал съм от сърце.
— О, всички знаем, че боготвореше Дъмбълдор, няма да се учудя, ако още го мислиш за светец, нищо че се разбра как се е отнасял с безмощната си сестра!
— Мюриъл! — възкликна старецът.
В гърдите на Хари се прокрадна хлад, който нямаше нищо общо с леденостуденото шампанско.
— В какъв смисъл? — попита той старицата. — Кой казва, че сестра му е била безмощна? Мислех, че е била болна.
— Грешно си мислил, нали, Бари! — рече леля Мюриъл, възхитена от впечатлението, което е произвела. — Пък и ти откъде би могъл да знаеш? Всичко това, драги мой, е станало много години преди ти дори да си бил заченат и истината е, че ние, които сме били живи тогава, не сме и подозирали какво всъщност се разиграва. Затова чакам с нетърпение да разбера до какво се е добрала оная Скийтър. Дъмбълдор доста дълго държа устата на тая своя сестра запушена.
— Не е вярно! — изхриптя Дож. — Изобщо не е вярно!
— Никога не ми е споменавал, че сестра му е безмощна — каза Хари, без да се замисля, все още скован от вътрешен студ.
— И защо, интересно ми е, да ти го споменава? — изкряка Мюриъл и се олюля леко на стола, докато се опитваше да съсредоточи поглед върху Хари.
— Според мен причината Албус да не говори изобщо за сестра си е повече от ясна — подхвана Елфиъс с прегракнал от вълнение глас. — Беше направо смазан от смъртта й…
— Защо никой не я е виждал, Елфиъс? — изграчи старицата. — Защо половината от нас дори не подозираха за съществуването й, докато не изнесоха ковчега от къщата и не й направиха погребение? Къде беше тоя твой светец Албус, докато Ариана е стояла заключена в мазето? Показваше в „Хогуортс“ колко е неотразим, а нехаеше какво става в собствения му дом!
— В какъв смисъл „заключена в мазето“? — попита Хари.
Дож изглеждаше сломен. Леля Мюриъл отново се изкиска и отговори на Хари:
— Майката на Дъмбълдор беше ужасно женище, направо ужасно. Мъгълокръвна, макар че, доколкото подочух, се преструвала на друго…
— Изобщо не се е преструвала! Кендра беше прекрасна жена — нещастно прошепна Дож, но леля Мюриъл не му обърна внимание.
— Горда и много властна, вещица, която би предпочела да умре, но да не роди безмощна…
— Ариана не е била безмощна — изхриптя Дож.
— Това го твърдиш ти, Елфиъс, но я ми обясни тогава защо не е отишла да учи в „Хогуортс“! — възкликна бабката. Тя се извърна отново към Хари. — По наше време безмощните често ги криеха. Но да се стигне чак дотам да затворят малко момиченце в къщата и да се правят, че то изобщо не съществува…
— Аз ще ти кажа, нещата са съвсем различни — намеси се пак Дож, ала леля Мюриъл продължаваше словесната атака, все така извърната към Хари.
— Безмощните обикновено ги пращаха в мъгълски училища и ги насърчаваха да остават в обществото на мъгълите… много по-великодушно, отколкото да се опитваш да ги вместваш в света на магьосниците, където винаги ще бъдат хора второ качество. Но Кендра Дъмбълдор, естествено, не би допуснала за нищо на света дъщеря й да ходи на мъгълско училище…
— Ариана си беше болнава — възрази вече съвсем отчаян Дож. — Здравето й винаги е било разклатено, не й позволяваше да…
— Да излиза от къщата ли? — изграчи Мюриъл. — Въпреки това не е била заведена в „Свети Мънго“, не е викан и лечител, който да я прегледа!
— Наистина, Мюриъл, ти пък откъде знаеш дали…
— За твое сведение, Елфиъс, по онова време братовчед ми Ланселот беше лечител в „Свети Мънго“ и под най-строга тайна съобщи на семейството ми, че Ариана изобщо не е била забелязвана там. Според Ланселот това си било изключително подозрително!
Дож беше на път да се разплаче. Леля Мюриъл, която очевидно се забавляваше невероятно, щракна с пръсти да й донесат още шампанско. Вцепенен, Хари си спомни как навремето семейство Дърсли го държаха затворен, как го заключваха и го криеха само заради престъплението, че е магьосник. Дали сестрата на Дъмбълдор не е била сполетяна от същата участ, но с обратен знак: затворена, защото не е можела да прави магии? И дали Дъмбълдор наистина я беше зарязал на произвола на съдбата и беше заминал за „Хогуортс“, за да докаже колко е неотразим и талантлив?