— И така, ако Кендра не беше умряла първа — подхвана пак Мюриъл, — щях да си помисля, че именно тя е довършила Ариана…
— Какви ги говориш, Мюриъл? — простена Дож. — Майка да убие родната си дъщеря? Мисли какви ги дрънкаш!
— Щом въпросната майка е могла да държи години наред дъщеря си затворена, защо не? — сви рамене старицата. — Но както казах, не се връзва, понеже Кендра умря преди Ариана… май никой не знае от какво…
— О, Ариана със сигурност я е убила — заяви Дож в храбър опит за презрение. — Защо пък не?
— Да, от отчаяние Ариана е могла да се опита да се отскубне на свобода и в боричкането да е убила Кендра — съгласи се замислено леля Мюриъл. — Клати глава, колкото си искаш, Елфиъс! Ти беше на погребението на Ариана, нали?
— Да, бях — потвърди с треперещи устни старецът. — И не помня по-отчаяно тъжен случай. Сърцето на Албус беше разбито…
— Не само сърцето му. Нали насред опелото Абърфорт му разби и носа!
Дож и така си изглеждаше ужасен, но това не беше нищо в сравнение с въздействието на тези думи. Мюриъл сякаш го беше пробола с меч. Тя се изкиска на висок глас и пак отпи голяма глътка от шампанското, което се застича по брадичката й.
— Откъде… — изграчи Дож.
— Майка ми беше приятелка със старата Батилда Багшот — щастливо оповести леля Мюриъл. — Та Батилда разказа на мама всичко от игла до конец, а аз подслушвах зад вратата. Кавга край ковчега, моля ви се! Както обясни Батилда, Абърфорт изкрещял, че именно Албус е виновен за смъртта на Ариана, и го фраснал по лицето. Пак според Батилда Албус дори не понечил да се защити, което само по себе си вече е странно, в дуел Албус е могъл да победи Абърфорт и със завързани зад гърба ръце.
Старицата глътна още от шампанското. Разказът за тези отколешни дрязги явно я въодушевяваше точно толкова, колкото ужасяваше Дож. Хари не знаеше какво да мисли и в какво да вярва: искаше да чуе истината, а Дож не правеше друго, освен да седи и тихо да мучи, че Ариана била болна. Хари не можеше да повярва, че Дъмбълдор не се е намесил, ако в собствения му дом се е вършела такава жестокост, и въпреки това в цялата история безспорно имаше нещо странно.
— Ще ви кажа и друго — заяви Мюриъл и хлъцна, докато оставяше бокала. — Според мен именно Батилда си е развързала езика пред Рита Скийтър. Всички тези намеци в интервюто на Скийтър за важния източник, близък до Дъмбълдор… знаем, че Батилда е видяла с очите си всичко, което се е случвало в семейството, и каквото каже, ще отговаря на истината.
— Батилда за нищо на света няма да седне да откровеничи пред Рита Скийтър! — прошепна Дож.
— Батилда Багшот ли? — намеси се и Хари. — Авторката на „История на магията“?
Името беше отпечатано върху корицата на един от учебниците му, но — честно казано — не от онези, които беше чел особено внимателно.
— Да — потвърди Дож, който се вкопчи във въпроса му като удавник за спасителен пояс. — Изключително талантлива историчка на магията и стара приятелка на Албус.
— Подочух, че съвсем е превъртяла — весело съобщи леля Мюриъл.
— В такъв случай съвсем не й прави чест на Скийтър, че се е възползвала — отсъди Дож, — и изобщо не може да се вярва на нищо, казано от Батилда!
— О, има начини за възстановяване на паметта и аз съм сигурна, че Рита Скийтър ги владее всичките — възрази леля Мюриъл. — Но дори и Батилда да е съвсем изкукала, убедена съм, че още пази стари снимки, може би дори писма. Познава от дълги години семейство Дъмбълдор… рекох си, че наистина си заслужава човек да отскочи до Годрикс Холоу.
Хари се задави, както отпиваше от бирения шейк. Закашля се и Дож го удари по гърба, а той погледна леля Мюриъл през сълзите, избили в очите му. След като си възвърна дар словото, попита:
— Батилда Багшот в Годрикс Холоу ли живее?
— А как иначе, живее си там открай време! Семейство Дъмбълдор се изселиха там, след като Перцивал беше пратен в затвора, и тя им беше съседка.
— Семейство Дъмбълдор са живели в Годрикс Холоу?
— Да, Бари, току-що го казах — потвърди раздразнена старицата.
Хари се почувства изцеден, празен. Нито веднъж за шест години Дъмбълдор не му беше казвал, че и двамата са живели в Годрикс Холоу и той също е загубил там любими хора. Защо? Дали Лили и Джеймс не са били погребани недалеч от майката и сестрата на Дъмбълдор? Дали професорът е ходел на гробовете им и е минавал покрай гробовете на Лили и Джеймс? А изобщо не беше споменавал на Хари… не си беше направил труда да му каже…