— Крийчър ожаднял, Крийчър припълзял до края на острова и пил от черното езеро… и от водата се показаха ръце, мъртвешки ръце, които завлачиха Крийчър под повърхността…
— Как избяга оттам? — попита Хари и не се учуди, че шепти.
Крийчър вдигна грозното си лице и погледна Хари с големите си кръвясали очи.
— Господарят Регулус каза на Крийчър да се върне — каза той.
— Знам… но как избяга от инфериите?
Домашното духче изглежда не го разбра.
— Господарят Регулус каза на Крийчър да се върне — повтори то.
— Знам, но…
— Е, не е ли очевидно, Хари? — възкликна Рон. — Магипортирал се е!
— Но в пещерата не можеше нито да се влезе, нито да се излезе с магипортиране — възрази Хари, — в противен случай Дъмбълдор…
— Магията на домашните духчета не е същата, както на вълшебниците — напомни Рон. — Нали те могат да влизат и да излизат с магипортиране от „Хогуортс“, а ние — не.
Настъпи мълчание, докато Хари осмисли думите му. Как може Волдемор да е допуснал такава грешка? Но още докато си задаваше този въпрос, Хърмаяни заговори с леден глас:
— Волдемор, разбира се, силно е подценил възможностите на домашните духчета, точно както всички чистокръвни, които се държат с тях като с добичета… сигурно и през ум не му е минавало, че владеят магии, за които той не знае.
— Висш закон за домашното духче е да изпълнява волята на господаря — монотонно заяви Крийчър. — На Крийчър му беше казано да се прибере вкъщи, затова Крийчър се прибрал…
— Значи си направил каквото са ти наредили, нали така? — подхвана благо-благо Хърмаяни. — Изобщо не си нарушил заповедите.
Крийчър кимна и продължи да се клати все така бързо.
— И какво стана, когато се върна? — намеси се пак Хари. — Какво каза Регулус, когато ти му разказа всичко?
— Господарят Регулус беше много разтревожен, много разтревожен — изграчи духчето. — Господарят Регулус нареди на Крийчър да се скрие и да не напуска къщата. А после… една нощ скоро след това господарят Регулус дойде да търси Крийчър в килера и господарят Регулус се държеше много странно, не както обикновено, беше смутен в душата си, Крийчър го усетил… и помоли Крийчър да го заведе в пещерата… в пещерата, където Крийчър ходил с Черния лорд…
И двамата тръгнали. Хари си представи съвсем ясно уплашения стар домашен дух и кльощавия мургав търсач, който толкова много приличал на Сириус… Крийчър е знаел как да отвори тайния вход на подземната пещера, знаел е как да вдигне малката лодка, този път заедно с него към острова със съда с отвара е поел любимият му господар Регулус…
— И те е накарал да изпиеш отварата? — попита отвратен Хари.
Но Крийчър поклати глава и се разплака. Хърмаяни вдигна ръце към устата си — явно беше проумяла нещо.
— Г-господарят Регулус извади от джоба си медальон с капаче като на Черния лорд — обясни Крийчър, а сълзите продължиха да се леят от двете страни на зурлестия му нос. — И каза на Крийчър да го вземе и щом съдът се изпразни, да размени медальоните…
Хлиповете му се бяха превърнали в силни стенания и Хари трябваше да се напрегне и да се съсредоточи, за да го разбира.
— И заповяда… на Крийчър да тръгва без него. И каза на Крийчър… да се прибере у дома… и да не споменава на господарката… какво е направил… а да унищожи… първия медальон. И господарят Регулус изпи… до капка цялата отвара… и Крийчър разменил медальоните… и гледал… как издърпват… господаря Регулус под водата… и…
— О, Крийчър! — зави Хърмаяни, която също плачеше.
Свлече се на колене до домашното духче и се опита да го прегърне. То скочи в миг на крака и се дръпна от нея, очевидно отвратено.
— Мътнородът докосна Крийчър, той няма да го допусне, какво ще каже господарката, а?
— Предупредих те да не я наричаш „мътнород“! — изръмжа Хари, но домашният дух вече се самонаказваше: падна на пода и си удари с все сила челото в него.
— Спри го… спри го! — извика Хърмаяни. — О, толкова ли не виждаш колко е отвратително… как само ги принуждават да се подчиняват!
— Крийчър… спри, спри! — изкрещя Хари.
Запъхтяно и разтреперано, домашното духче легна на пода, около зурлата му лъщяха зелени сополи, върху бледото чело, където Крийчър се беше ударил, вече се беше надигнала цицина, а очите му бяха подпухнали, кръвясали и плувнали в сълзи. Хари никога не беше виждал такава жална гледка.
— Значи си донесъл тук медальона с капачето — продължи той безпощадно, защото беше решен да научи всичко от начало до край. — И се опита да го унищожиш ли?
— Каквото и да правил Крийчър, по медальона не оставаше и драскотина — простена домашното духче. — Крийчър опитал всичко, всичко, което знаел, но нищо, нищо не помагаше… на капачето му бяха направени много, страшно много могъщи заклинания, Крийчър бил сигурен, че ако успее да го отвори, ще го унищожи, но капачето не поддаваше и не поддаваше… Крийчър се наказал, опитал отново, пак се наказал, опитал отново… Крийчър не изпълнил заповедта, Крийчър не успял да унищожи медальона! Господарката полудя от скръб, защото господарят Регулус беше изчезнал, а Крийчър не можел да й каже какво се е случило, не, не можел, защото господарят Регулус му б-б-еше забранил да казва на когото и да било от с-с-семейството какво е станало в пещерата…