ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТА
ПОДКУПЪТ
Хари беше убеден, че щом Крийчър е успял да избяга от езеро, пълно с инферии, залавянето на Мъндънгус ще му отнеме най-много няколко часа, затова цяла сутрин обикаля в състояние на напрегнато очакване из къщата. Крийчър обаче не се върна сутринта и дори следобед. На мръкване Хари вече се чувстваше обезсърчен и разтревожен и не му олекна особено от вечерята, която се състоеше главно от мухлясал хляб, на който Хърмаяни безуспешно се беше опитала да направи различни заклинания за трансфигурация.
Крийчър не се върна и на следващия, и на по-следващия ден. Затова пък на площада пред номер дванайсет се появиха двама мъже с наметала, които останаха там и през нощта, извърнати към къщата, която не можеха да видят.
— Със сигурност са смъртожадни — отсъди Рон, докато тримата с Хари и Хърмаяни ги наблюдаваха от прозореца в дневната. — Дали знаят, че сме тук?
— Съмнявам се — отговори Хърмаяни, въпреки че изглеждаше уплашена, — иначе щяха да ни пратят Снейп.
— Ами ако той е идвал и езикът му се е вързал от проклятието на Муди? — полюбопитства Рон.
— Възможно е — отговори Хърмаяни, — иначе досега да е казал на оная пасмина как да проникнат тук. Но те вероятно държат къщата под наблюдение, за да видят дали ще се появим. Все пак знаят, че тя е на Хари.
— Откъде могат да… — подхвана Хари.
— Завещанията на магьосниците се проверяват в министерството, забрави ли? Онези би трябвало да знаят, че Сириус ти е завещал къщата.
Присъствието на смъртожадните отвън засили тягостното настроение на тримата. Откакто беше идвал покровителят на господин Уизли, не бяха получавали вести от никого извън площад „Гримолд“ и напрежението започваше да си казва думата. Неспокоен и сприхав, Рон си беше създал дразнещия навик да си играе в джоба със загасителя и това вбесяваше най-вече Хърмаяни, която убиваше времето до появата на Крийчър с „Приказките на барда Бийдъл“ и не й беше приятно, че осветлението мига и ту гасне, ту отново се включва.
— Престани! — извика тя на третата вечер, откакто Крийчър беше заминал, когато за пореден път беше изсмукана цялата светлина във всекидневната.
— Извинявай, извинявай! — отвърна Рон и щракна със загасителя, който отново включи осветлението. — Правя го неволно!
— Не можеш ли да си намериш нещо полезно, с което да се заемеш?
— Например да чета детски приказки ли?
— Тази книга, Рон, ми е завещана от Дъмбълдор…
— Загасителят също ми е завещан от него — сигурно за да го използвам!
Хари не издържа на заяждането им и незабелязано се измъкна от стаята. Насочи се надолу към кухнята, където от време на време се отбиваше, защото беше сигурен, че Крийчър най-вероятно ще се появи отново именно там. Но по средата на стъпалата за вестибюла чу леко почукване по входната врата, после металното тракане и стържене на веригата.
Всеки нерв в тялото му сякаш се изопна: той извади магическата пръчка, премести се в здрача при отрязаните глави на домашни духчета и зачака. Вратата се отвори: Хари зърна на фона на осветения от уличните лампи площад отвън силует с наметало, който се шмугна във вестибюла и затвори вратата след себе си. Неканеният гост пристъпи напред, а гласът на Муди попита:
— Сивиръс Снейп?
После от дъното на коридора се издигна сянката от прах, която му връхлетя с вдигната мъртвешка ръка.
— Не съм те убил аз, Албус — пророни тих глас.
Заклинанието се развали: сянката от прах и този път се пръсна и остави след себе си гъст сив облак, закрил новодошлия.
Хари насочи пръчката към средата на облака.
— Не мърдай!
Беше забравил за портрета на госпожа Блек: от крясъка му завесите, зад които беше скрита старицата, се разтвориха и тя се разпищя:
— Мътнороди и боклуци, да позорят дома ми…
Рон и Хърмаяни се втурнаха надолу по стълбището след Хари и също насочиха магическите пръчки към новодошлия, който сега стоеше с вдигнати ръце във вестибюла долу.
— По-спокойно, аз съм, Ремус!
— О, слава на небесата! — промълви премаляла Хърмаяни и отклони пръчката към госпожа Блек: завесите се люшнаха, затвориха се с плющене и се спусна тишина.