Рон също свали пръчката, но Хари продължи да я държи насочена.
— Покажи се! — извика той.
Лупин пристъпи напред към светлината на лампите, без да сваля ръце, все едно се предава.
— Аз съм Ремус Джон Лупин, върколак, известен още като Лун, един от четиримата създатели на Хитроумната карта, женен за Нимфадора, или Тонкс, именно аз, Хари, те научих как да призоваваш покровител, който приема формата на млад елен.
— А, добре — каза момчето и смъкна пръчката, — но бях длъжен да проверя.
— Ако трябва да говоря като твой бивш преподавател по защита срещу Черните изкуства, напълно съм съгласен, че беше длъжен да провериш. А другите не биваше да свалят толкова бързо гарда.
Тримата се затичаха надолу по стълбището към него. Той се беше загърнал в дебело черно пътническо наметало и изглеждаше изтощен, но и радостен от срещата.
— Значи няма и следа от Снейп, а? — попита Лупин.
— Няма — отговори Хари. — Какво става? Всички добре ли са?
— Да — потвърди Лупин, — но всички сме под наблюдение. Отвън на площада има двама смъртожадни…
— Знаем.
— Наложи се да бъда много точен при магипортирането и да се приземя на горното стъпало пред входната врата, за да съм сигурен, че те няма да ме видят. Не знаят, че вие сте тук, иначе щяха да пратят отвън още хора — държат под око всички места, които са свързани по някакъв начин с теб, Хари. Хайде да слезем долу, имам да ви разказвам много неща, искам да знам и какво се е случило, след като напуснахте „Хралупата“.
Всички отидоха в кухнята, където Хърмаяни насочи магическата пръчка към огнището. В миг лумна огън, който създаде илюзията за уют между голите каменни стени и заблещука по дългата дървена маса. Лупин извади изпод пътническото наметало няколко бирени шейка и ги сложи отгоре.
— Идвах и преди три дни, но не успях да се отскубна от смъртожадните, които ме следяха — обясни той. — Значи след сватбата сте дошли право тук?
— Не — отговори Хари, — дойдохме чак след като в едно кафене на „Тотнъм Корт Роуд“ се натъкнахме на двама смъртожадни.
Лупин глътна на един дъх почти целия бирен шейк.
— Виж ти!
Те му обясниха какво се е случило и след като приключиха с разказа си, Лупин изглеждаше доста стреснат.
— Но как са ви открили толкова бързо? Невъзможно е да проследиш човек, който се магипортира, освен ако не се вкопчиш в него още преди да е изчезнал от поглед.
— А е малко вероятно просто да са се разхождали по „Тотнъм Корт Роуд“ — отбеляза Хари.
— Питахме се дали Хари не носи още Следата — намеси се плахо и Хърмаяни.
— Невъзможно е — отсече Лупин. Рон погледна самодоволно, а на Хари му олекна неимоверно. — Като изключим всичко останало, ако той още носи Следата, те щяха със сигурност да знаят, че е тук. Но не проумявам как са ви проследили до „Тотнъм Корт Роуд“, това си е притеснително, много притеснително.
Лупин изглеждаше разтревожен, но поне според Хари този въпрос можеше и да почака.
— Кажи какво стана, след като тръгнахме, нямаме ни вест, ни кост, откакто бащата на Рон ни съобщи, че всички от семейството са в безопасност.
— Е, Кингзли ни спаси — потвърди Лупин. — Благодарение на предупреждението му повечето гости на сватбата успяха да се магипортират още преди да се появят онези.
— А кои бяха те, смъртожадни или хора от министерството? — вметна Хърмаяни.
— Имаше и от едните, и от другите, но общо взето, сега те са едно и също — отговори Лупин. — Бяха десетина-дванайсет, ала не знаеха, че и ти си бил там, Хари. Артър е чул слух, че преди да убият Скримджър, са го изтезавали, за да откопчат от него къде си, и ако това е вярно, не те е издал той.
Хари погледна към Рон и Хърмаяни, върху лицата им се беше изписало стъписване, примесено с благодарност. Никога не беше харесвал особено Скримджър, но ако казаното от Лупин отговаряше на истината, последното, което министърът беше направил, беше да предпази Хари.
— Смъртожадните претърсиха „Хралупата“ сантиметър по сантиметър — продължи Лупин. — Намериха таласъма, но решиха да не се приближават много до него, после с часове разпитваха онези от нас, които бяхме останали. Опитваха се да научат нещо за теб, Хари, но освен хората от Ордена никой, разбира се, не знаеше, че си бил там. Докато смъртожадните вилнееха на сватбата, други са проникнали с взлом във всички свързани с Ордена къщи в страната. Няма загинали — побърза да добави той, за да изпревари въпроса, — но хич не са си поплювали. Опожарили са до основи къщата на Дедалус Дигъл, ала както знаете, той не е бил там, а на родителите на Тонкс са направили проклятието Круциатус… пак за да разберат къде си отишъл, след като си бил у тях. Майката и бащата на Тонкс са добре… потресени са, естествено, но иначе им няма нищо.