— Хората няма да допуснат това да се случи — отсече Рон.
— То вече се случва — възрази Лупин. — Докато ние с вас разговаряме, арестуват мъгълокръвни.
— Но как така са откраднали магия? — недоумяваше Рон. — Ама че тъпотия! Ако можеше да се краде магия, нямаше да има безмощни.
— Знам — съгласи се Лупин. — Въпреки това, ако не докажеш, че имаш поне един кръвен роднина магьосник, ще бъдеш дамгосан като човек, който се е сдобил с магьоснически способности по незаконен път и подлежи на наказание.
Рон погледна Хърмаяни, после каза:
— Ами ако някои чистокръвни магьосници и магьосници със смесена кръв се закълнат, че мъгълокръвният им е роднина? Ако тръгна да разправям на всички, че Хърмаяни ми е братовчедка…
Тя сложи длани върху ръката му и я стисна.
— Благодаря ти, Рон, но няма да позволя…
— Нямаш друг избор — отсече яростно той и на свой ред стисна ръката й. — Ще ти помогна да научиш родословието ми, за да можеш да отговаряш на въпросите.
Хърмаяни се засмя с треперлив глас.
— Ние с теб, Рон, бягаме заедно с Хари, най-издирвания човек в страната, затова мисля, че вече е все едно. Виж, щеше да е друго, ако се връщах на училище. Какво смята да прави Волдемор с „Хогуортс“? — попита тя Лупин.
— Сега всички невръстни магьосници, и момчета, и момичета, са задължени да го посещават — отговори той. — Съобщиха го вчера. Това е нововъведение, училището никога не е било задължително. Е, да, почти всички магьосници и вълшебници във Великобритания са учили в „Хогуортс“, но родителите им имаха право да ги обучават у дома или — ако предпочитат — да ги пратят в чужбина. Така Волдемор ще държи под око цялото магьосническо население още от най-ранна възраст. Това е и друг начин да се отстранят мъгълокръвните, тъй като учениците трябва да получат удостоверение за Кръвен статут — тоест преди да постъпят в училището да са доказали пред министерството магьосническия си произход.
Хари беше отвратен и ядосан: в този миг развълнувани единайсетгодишни деца нетърпеливо разглеждаха купчините току-що закупени учебници със заклинания, без да подозират, че дори няма да стъпят в „Хогуортс“ и вероятно никога вече няма да видят родителите си.
— Това е… това е… — изпелтечи той, търсейки думи, които да предадат ужаса му, ала Лупин пророни тихо:
— Знам. — Той се подвоуми. — Ще те разбера, ако не го потвърдиш, Хари, но в Ордена останахме с впечатлението, че Дъмбълдор ти е възложил нещо.
— Да, възложи ми — отвърна Хари. — Рон и Хърмаяни са посветени и идват с мен.
— Не можеш ли да довериш и на мен?
Хари се взря в преждевременно набръчканото лице, обрамчено с гъста, но вече прошарена коса, и много му се прииска да отговори другояче.
— Не мога, Ремус, съжалявам. Щом Дъмбълдор не ти е казал, аз също не мога.
— Това и очаквах да чуя — отвърна разочарован Лупин. — И все пак мога да ти бъда полезен. Знаеш кой съм и какво е по силите ми. Мога да дойда с теб, за да те пазя. Не е нужно да ми казваш какво точно ще правиш.
Хари се поколеба. Предложението беше много примамливо, макар и момчето да не си представяше как ще опазят в тайна от Лупин какво точно правят, при положение че той през цялото време ще бъде с тях.
Хърмаяни обаче изглеждаше озадачена.
— Ами Тонкс? — попита тя.
— Какво Тонкс? — рече Лупин.
— Нали сте женени! — свъси се момичето. — Какво ще каже тя, ако тръгнеш с нас?
— Тонкс ще бъде в пълна безопасност — уточни Лупин. — Отива при майка си и баща си.
В гласа му имаше нещо странно, той беше почти студен. Имаше нещо странно и в това, че Тонкс ще се укрие в къщата на родителите си — в края на краищата тя беше от Ордена и поне доколкото Хари знаеше, вероятно щеше да поиска да бъде във водовъртежа на събитията.
— Ремус — продължи плахо Хърмаяни, — всичко наред ли е… нали се сещаш… между вас двамата…
— Всичко е наред, благодаря — натърти Лупин.
Тя поруменя. Настъпи поредното мълчание, тягостно и неловко, после Лупин каза с такъв вид, сякаш е принуден да признае нещо неприятно:
— Тонкс чака дете.
— О, страхотно! — изписка Хърмаяни.
— Супер! — ахна въодушевено Рон.
— Честито! — поздрави Хари.
Лупин се усмихна изкуствено и кисело, после каза:
— И така… приемате ли предложението ми? Тримата ще станат ли четирима? Ако беше жив, Дъмбълдор нямаше как да не одобри, все пак именно той ме назначи за преподавател по защита срещу Черните изкуства. А трябва да призная, че според мен ще бъдем изправени пред магии, каквито мнозина от нас нито са срещали, нито са си представяли.