Рон и Хърмаяни погледнаха Хари.
— Все пак… все пак нека изясним — рече той. — Искаш да оставиш Тонкс при майка й и баща й и да дойдеш с нас?
— Там ще бъде в пълна безопасност, те ще се грижат за нея — потвърди Лупин. Говореше с категоричност, граничеща с безразличие. — Сигурен съм, Хари, че ако беше жив, Джеймс щеше да настоява да не се отделям и на крачка от теб.
— Е — проточи Хари, — аз не съм толкова сигурен. Но пък съм сигурен, че баща ми е щял да поиска да узнае защо всъщност не стоиш при собственото си дете.
Лупин пребледня като платно. Температурата в кухнята сякаш беше паднала с десет градуса. Рон се огледа, като че ли му бяха заповядали да запомни помещението, а Хърмаяни замести очи между Хари и Лупин.
— Ти не разбираш — каза накрая Лупин.
— Тогава ми обясни — подкани Хари.
Лупин преглътна.
— Направих… направих страшна грешка, когато се ожених за Тонкс. Не прецених добре нещата и оттогава ужасно съжалявам.
— Ясно — каза Хари, — значи просто ще зарежеш нея и детето и ще избягаш с нас?
Лупин скочи на крака така рязко, че столът му се преобърна назад, и изгледа тримата толкова свирепо, че Хари за пръв път видя върху човешкото му лице сянката на вълка.
— Толкова ли не разбираш какво съм причинил на жена си и на нероденото си дете? Не биваше изобщо да се женя за нея, обрекох я да бъде отритната от всички! — Той избута встрани с крак стола, който беше съборил. — Виждал си ме само сред другите от Ордена или под закрилата на Дъмбълдор в „Хогуортс“! Нямаш представа как повечето в магьосническия свят гледат на твари като мен! Щом разберат за недъга ми, не намират сили дори да разговарят с мен. Не виждаш ли какво съм направил? Дори собственото й семейство е отвратено от брака ни, коя майка и баща искат единствената им дъщеря да се омъжи за върколак?! А детето… детето… — Лупин започна да си скубе косата като побъркан. — Такива като мен обикновено не създават потомство! Детето ще бъде като мен… убеден съм в това… как да си простя, при положение че съвсем съзнателно съм рискувал да предам участта си на едно невинно дете? И ако стане чудо и детето не прилича на мен, то ще се чувства по-добре, стократно по-добре без баща, от който постоянно да се срамува.
— Ремус! — пророни насълзена Хърмаяни. — Не говори така… как детето ти ще се срамува от теб?
— О, Хърмаяни, аз не съм толкова сигурен — възрази Хари. — Лично аз бих се срамувал от него.
Не знаеше откъде се е взел гневът му, но той също го изстреля на крака.
Лупин го погледна така, сякаш Хари го е ударил.
— Щом според новия режим мъгълокръвните са лошите — продължи момчето, — какво ли ще направят с един полувърколак, чийто баща е в Ордена? Баща ми е загинал, докато се е опитвал да защити мен и майка ми, а ти твърдиш, че е щял да те посъветва да си зарежеш детето, за да се впуснеш заедно с нас в приключение!
— Как… как смееш? — подвикна Лупин. — Изобщо не търся опасности и лична слава… как смееш да подмяташ, че…
— Мисля, че ти се иска и ти да плюеш на всичко — прекъсна го Хари. — Да бъдеш като Сириус…
— Хари, недей — примоли се Хърмаяни, той обаче продължи да гледа Лупин право в пребледнялото лице.
— И през ум не би ми минало! — продължи момчето. — Човекът, който ме научи да се бия с диментори… бил страхливец!
Лупин извади магическата си пръчка толкова бързо, че Хари едва успя да посегне към своята: чу се силен трясък и той усети как политва назад, сякаш някой го беше бутнал с все сила, после се удари в стената на кухнята и се плъзна до пода, откъдето видя как пешовете на наметалото на Лупин изчезват зад вратата.
— Ремус, Ремус, върни се! — извика Хърмаяни, но Лупин не отговори.
След миг чуха как входната врата се затръшва.
— Хари! — проплака Хърмаяни. — Как можа?!
— Лесно — отговори той. Изправи се и усети как там, където си е ударил главата в стената, му излиза цицина. Още беше толкова вбесен, че трепереше. — Не ме гледай така! — тросна се на Хърмаяни.
— А ти не си го изкарвай на нея! — изръмжа Рон.
— Недейте… недейте… не трябва да се караме! — възкликна Хърмаяни и се спусна да застане между тях.
— Не биваше да говориш така на Лупин — укори го Рон.
— Сам си го изпроси.
В съзнанието му шеметно изникваха накъсани образи, които се застъпваха: Сириус, който пада отвъд завесата, Дъмбълдор, натрошен и увиснал във въздуха, внезапно блеснала зелена светлина и гласът на майка му, молеща за милост…
— Родителите не бива да изоставят децата си, освен… освен ако не са принудени — заяви той.
— Хари… — пророни Хърмаяни и му протегна ръка като за утеха, той обаче сви рамене и се отдалечи, вторачен в огъня, който момичето беше измагьосало.