Очаквайте следващата седмица: „Албус Дъмбълдор в Хогуортс — признанието и преструвките“.
Хари се беше излъгал: от прочетеното се почувства още по-зле. Погледна отново снимката на наглед щастливото семейство. Дали беше вярно? И как да разбере? Искаше да отиде в Годрикс Холоу, дори и Батилда да не беше в състояние да разговаря с него, искаше да посети мястото, където двамата с Дъмбълдор бяха загубили любими хора. Тъкмо понечи да остави вестника и да попита Рон и Хърмаяни какво мислят, когато в кухнята екна оглушително пук.
За пръв път от три дни Хари съвсем беше забравил за Крийчър. Първата му мисъл беше, че Лупин е нахълтал в помещението, и за стотна от секундата не различи какво всъщност е кълбото преплетени крайници, появило се като гръм от ясно небе току до стола му. Побърза да стане точно когато Крийчър се отскубна от кълбото и след като се поклони ниско на Хари, изграчи:
— Господарю, Крийчър се завърнал заедно с крадеца Мъндънгус Флечър.
Мъндънгус се изправи с усилие и извади магическата си пръчка, Хърмаяни обаче бе далеч по-бърза от него.
— Експелиармус!
Пръчката му се извиси във въздуха и момичето я улови. Мъндънгус се стрелна с безумен поглед към стълбището, ала Рон го притисна с гърди като при игра на ръгби и той се свлече с приглушен трясък на пода.
— К’во? — ревна Мъндънгус и се загърчи в опит да се освободи от хватката на Рон. — К’во толкова съм направил? Да насъскате срещу мен някакъв пиклив домашен дух, на к’во си играете, к’во толкова съм направил, а, пуснете ме, я да ме пускате, че…
— Не си в положение да отправяш заплахи — напомни Хари.
Метна встрани вестника, прекоси с няколко широки крачки кухнята и приклекна до Мъндънгус, който в ужаса си спря да се дърпа. Рон се изправи запъхтян и загледа как Хари насочва магическата пръчка право към носа на Мъндънгус, който вонеше на пот и на тютюн, косата му беше сплъстена, а мантията — на мазни петна.
— Господарю, Крийчър се извинява, задето се забавил и не довел веднага крадеца — изграчи домашното духче. — Флечър знае как да не го заловят, има много скривалища и съучастници. Въпреки това накрая Крийчър приклещил крадльото.
— Справил си се страхотно, Крийчър! — похвали го Хари и домашният дух се поклони ниско. — И така, трябва да ти зададем няколко въпроса — извърна се Хари към Мъндънгус, който веднага се развика:
— Паникьосах се, к’во толкова? Не се сърди, мой човек, ама никога не съм напирал да идвам, не съм пожелавал сам да умирам за теб, а онзи Ти-знаеш-кой-проклетник ми връхлетя, всеки на мое място щеше да духне, казах ти вече, изобщо не съм напирал да идвам…
— За твое сведение никой от останалите не се магипортира и не офейка — натърти Хърмаяни.
— Е, няма що, големи герои сте, ама аз никога не съм се преструвал, че изгарям от желание да се убивам…
— Не ни вълнува защо си избягал и си подвел Лудоокия — заяви Хари и доближи още малко магическата пръчка до подпухналите кръвясали очи на Мъндънгус. — Вече знаехме, че си боклук и на теб не може да се разчита.
— Защо тогава, да го вземат мътните, сте ме погнали с домашни духчета? Или пак заради ония пусти бокали? У мен не е останал нито един, иначе щях да ви ги върна…
— Не е и заради бокалите, но вече се доближи до топлото — каза Хари. — А сега млъкни и слушай.
Чувстваше се прекрасно, че има с какво да се заеме, че има пред себе си някого, от когото да поиска да чуе поне частица от истината. Пръчката му вече беше толкова близо до гърбицата на носа на Мъндънгус, че той беше станал разноглед в опитите да не я изпуска от поглед.
— Когато си отмъкнал от къщата всичко ценно… — подхвана Хари, но Мъндънгус го прекъсна отново:
— На Сириус изобщо не му пукаше за тия боклуци…
Чу се звук от шляпащи крака, блесна лъскава мед, прокънтяха трясък и писък от болка: Крийчър се беше засилил право към Мъндънгус и го беше ударил с един тиган по главата.