Посрещна го обичайният тих шепот Сивиръс Снейп?, лъхна го леденият вихър и езикът му за миг се изви нагоре.
— Не съм те убил аз — каза Хари, след като езикът му се върна в обичайното си положение, после затаи дъх, а прашният силует от заклинанието се пръсна.
Изчака, докато слезе до средата на стълбището за кухнята, за да не го чува госпожа Блек и да е по-далеч от облака прах, и извика:
— Имам новини и те няма да ви харесат.
Кухнята беше почти неузнаваема. Сега всички повърхности грееха: медните тенджери и тигани бяха лъснати до розово, плотът на дървената маса сияеше, бокалите и чиниите, вече сложени за вечеря, проблясваха в светлината на весело бумтящия огън, на който къкреше котел. Ала нищо в помещението не се беше променило по-рязко от домашния дух, който забърза към Хари със снежнобяла препаска и стърчащи косми в ушите, чисти и пухкави като памук, а на хилавите му гърди подскачаше медальонът на Регулус.
— На вечеря без обувки и с измити ръце, господарю Хари — изграчи Крийчър, после грабна мантията невидимка и отиде да я закачи на куката върху стената, до няколко старомодни мантии, които току-що бяха изпрани.
— Какво се е случило? — попита притеснен Рон.
Двамата с Хърмаяни изучаваха купчина листове със записки и ръчно съставени карти, с които беше осеян единият край на дългата кухненска маса, но сега те загледаха как Хари върви към тях и мята вестника върху разпилените късове пергамент.
От вестника ги погледна голямата снимка на познат орловонос и чернокос мъж, а заглавието отгоре гласеше: СИВИРЪС СНЕЙП ОДОБРЕН ЗА ДИРЕКТОР НА „ХОГУОРТС“.
— Не! — казаха на висок глас Рон и Хърмаяни.
Хърмаяни се оказа по-бърза: грабна вестника и зачете на глас материала към снимката:
— „Днес Сивиръс Снейп, дългогодишен преподавател по отвари в училището за магия и вълшебство «Хогуортс» беше назначен за директор — това е най-важната от няколкото промени в кадровия състав на древното учебно заведение. След оттеглянето на предишния преподавател по мъгълознание на тази длъжност е назначена Алекто Кароу, а брат й Амик ще заеме овакантената длъжност преподавател по защита срещу Черните изкуства. «Приветствам възможността да отстоявам най-добрите магьоснически традиции и ценности…»“ Например да извършвам убийства и да режа ушите на хората! Снейп директор! Снейп в кабинета на Дъмбълдор… В името на гащите на Мерлин! — изписка Хърмаяни, при което двете момчета подскочиха. Тя се изстреля от масата и хукна към вратата, като пътем извика: — Връщам се ей сега!
— Гащите на Мерлин? — повтори с развеселен вид Рон. — Явно е много разстроена. — Той придърпа към себе си вестника и прегледа набързо статията за Снейп. — Другите учители няма да го допуснат. Макгонъгол, Флитуик, Спраут, всички знаят истината, знаят как е загинал Дъмбълдор. Няма да приемат Снейп за директор. И кои са тия Кароу?
— Смъртожадни — отговори Хари. — Вътре има техни снимки. Бяха на върха на кулата, когато Снейп уби Дъмбълдор, назначават ги на приятелска основа. Пък и поне според мен учителите нямат избор, освен да останат — продължи горчиво той, докато притегляше един стол. — Щом министерството и Волдемор стоят зад Снейп, те ще трябва да избират дали да останат и да преподават, или да прекарат няколко чудни години в Азкабан — и то ако извадят късмет. Мисля, че ще останат и ще се опитат да защитят учениците.
Крийчър забързано донесе на масата голям супник и като си свирукаше между зъбите, напълни блесналите от чистота паници.
— Благодаря, Крийчър — каза Хари и обърна шумно „Вестите“, за да не гледа лицето на Снейп. — Е, ако не друго, поне знаем къде точно се намира сега Снейп.
Започна да гребе от супата. Откакто домашното духче беше получило медальона с капачето на Регулус, качеството на сготвената от него храна рязко се беше покачило: Хари никога не беше опитвал по-вкусна френска лучена супа.
— Пак има цяла тълпа смъртожадни, които държат под наблюдение къщата — съобщи той на Рон, докато се хранеше, — повече са от обикновено. Сякаш се надяват да излезем с куфарите за училище и да се отправим към експрес „Хогуортс“.
Рон си погледна часовника.
— Цял ден си мисля за това. Той е потеглил преди близо шест часа. Странно е, че не сме в него, нали?
Хари си спомни как навремето двамата с Рон следваха по въздуха с летящата кола яркочервения парен локомотив и как той лъкатушеше като нагъната трепкаща алена гъсеница между ниви и хълмове. Беше сигурен, че в този миг Джини, Невил и Луна седят заедно и може би се питат къде ли са те тримата или обсъждат как най добре да подкопаят новия режим на Снейп.