— „Качвам се на първия етаж, Долорес ме вика“ — издекламира тутакси Хърмаяни.
— Точно така — потвърди Хари. — Знаем и че трябва да използваме някакви странни монети, или жетони, или каквото там са, защото видях как онази магьосница взима назаем една и за приятелката си…
— Да, но ние нямаме жетони!
— Ако планът се окаже успешен, ще имаме — продължи спокойно Хари.
— Не знам, Хари, не знам… има толкова много неща, които могат да се объркат и за които разчитаме на случайността…
— Още три месеца да се готвим, пак ще бъде същото — възрази той. — Време е да преминем към действия.
От лицата на Рон и Хърмаяни разбра, че са уплашени, самият той не беше много уверен, ала беше категоричен, че е време да осъществят плана си.
През последния месец се бяха редували да си слагат мантията невидимка и да шпионират пред официалния вход на министерството, който благодарение на господин Уизли Рон познаваше от дете. Бяха следили служителите в министерството, докато влизаха вътре, бяха послушвали разговорите им и с внимателно наблюдение бяха научили за кои от тях могат да бъдат сигурни, че се появяват сами по едно и също време всеки ден. Бяха измъквали от нечие куфарче по някой брой на „Пророчески вести“. Малко по малко бяха нарисували приблизителните карти и бяха съставили бележките, струпани сега пред Хърмаяни.
— Добре де — проточи Рон, — да предположим, че преминем към действия още утре… според мен трябва да отидем само ние с Хари.
— О, не започвай пак! — въздъхна Хърмаяни. — Мисля, че вече се разбрахме.
— Едно е да се навърташ под мантията невидимка пред входовете, съвсем друго — това, което ще правим, Хърмаяни. — Рон забучи пръст в броя на „Пророчески вести“ отпреди десет дни. — Ти си в списъка на мъгълокръвните, които не са се явили за разпит!
— А ти би трябвало да умираш от шаренопръска в „Хралупата“! Ако някой не трябва да ходи, то това е Хари, за главата му е обявена награда от десет хиляди галеона…
— Добре, ще остана тук — каза той. — Съобщете ми, ако случайно победите Волдемор, чухте ли?
Рон и Хърмаяни се засмяха, а Хари усети как в белега върху челото го пронизва болка. Ръката му се стрелна натам: той видя, че Хърмаяни присвива очи, и се опита да скрие движението, като махна косата от очите си.
— И така, ако ще ходим и тримата, трябва да се магипортираме поотделно — каза Рон. — Вече не се вместваме заедно под мантията невидимка.
Болката в белега на Хари ставаше все по-остра. Той се изправи. Крийчър веднага забърза към него.
— Господарят не си е изял супата, може би господарят предпочита да му пренеса вкусната яхния или сиропирания сладкиш, който господарят обича толкова много?
— Благодаря ти, Крийчър, но ще се върна след малко… ъъъ… до тоалетната.
Усещаше, че Хърмаяни се е усъмнила и го наблюдава, и забърза нагоре по стълбите към вестибюла и оттам към първия етаж, където нахълта в банята и отново залости вратата. Както стенеше от болка, се свлече върху черния умивалник с кранове като змии с отворени усти и стисна очи…
Плъзгаше се по потънала в здрач улица. Сградите от двете му страни бяха с обковани с дъски високи фронтони и приличаха на приказни къщи от пасти.
Той се приближи до една, после видя на фона на вратата бледата си ръка с дълги пръсти. Почука. Усети как го плисва вълнение…
Вратата се отвори: на прага стоеше засмяна жена. Лицето й помръкна, щом тя се взря в Хари, от веселието й не остана и следа и то беше изместено от ужас…
— Грегорович? — попита висок студен глас.
Жената поклати глава: опитваше се да затвори вратата. Попречи й бледата ръка, която я натисна с все сила.
— Искам Грегорович.
— Er wohnt hier night mehr! — извика жената и заклати глава. — Той тук не живее! Той тук не живее! Аз не познава него!
Тя се отказа от опитите да затвори вратата и започна да отстъпва назад по тъмния коридор, а Хари я последва, заплъзга се подире й, а ръката с дълги пръсти извади магическа пръчка.
— Къде е?
— Das weis ich nicht! Той преместил се. Аз не знам него, не знам!
Той вдигна пръчката. Жената изпищя. В коридора изтичаха две невръстни деца. Жената се опита да ги закрие с ръце. Блесна зелена светлина…
— Хари! ХАРИ!
Той отвори очи — беше се строполил на пода. Хърмаяни отново блъскаше по вратата.
— Хари, отвори!
Беше изкрещял — беше сигурен в това. Изправи се и махна резето, а Хърмаяни понечи да влезе, препъна се, после си възстанови равновесието и се огледа подозрително. Рон стоеше точно зад нея и с притеснен вид насочи магическата пръчка към ъглите на леденостудената баня.