Изгълтаха закуската и се приготвиха да се качат горе, а Крийчър ги изпрати с поклон и обеща да ги посрещне с пай с месо и бъбреци.
— Да ни е жив и здрав — разчувства се Рон, — само като си помисля, че си мечтаех да му отрежа главата и да я забуча на стената!
Излязоха на предното стъпало изключително предпазливо: видяха в другия край на обвития в мъгла площад двама смъртожадни с подпухнали очи, които държаха къщата под наблюдение. Хърмаяни се магипортира първо с Рон, после се върна и за Хари.
След обичайния мрак и усещане за задушаване, които преминаха бързо, те се озоваха на тясната уличка, където трябваше да осъществят първия етап от плана си. Там имаше две големи боклукчийски кофи и не се виждаше никой: първите служители в министерството обикновено се появяваха най-рано към осем.
— И така — подхвана Хърмаяни и си погледна часовника. — Тя трябва да дойде след около пет минути. Щом й направя зашеметяващо заклинание…
— Знаем, Хърмаяни — прекъсна я угрижено Рон. — И доколкото помня, май трябваше да отворим вратата преди жената да се появи.
Хърмаяни изписка.
— За малко да забравя! Отдръпнете се…
Насочи магическата си пръчка към издрасканата с графити врата на аварийния изход с тежък катинар и тя се отвори с трясък. Както тримата знаеха от подробното разузнаване, което бяха провели, тъмният коридор отзад водеше към празен театър. Хърмаяни издърпа вратата обратно към себе си, така че да изглежда затворена.
— А сега — каза момичето, като се обърна с лице към другите двама на уличката, — отново слагаме мантията невидимка…
— … и чакаме — довърши Рон, като метна мантията на главата й, все едно завива с покривало папагалче, и завъртя очи към Хари.
След около минута се чу тихо пук! и на няколко крачки от тях се магипортира дребна магьосница от министерството с бухлати бели коси, която примига няколко пъти срещу внезапната ярка светлина: слънцето тъкмо се беше показало иззад един облак. Но жената почти не успя да се порадва на неочакваната топлина, защото Хърмаяни безгласно я порази в гърдите със зашеметяващо заклинание и тя падна.
— Браво на теб! — похвали я Рон и се показа иззад кофата за боклук при вратата на театъра, когато Хари смъкна мантията невидимка.
Тримата понесоха дребната магьосница по тъмния коридор, който водеше зад кулисите. Хърмаяни отскубна от главата й няколко косъма и ги пусна в стъкленицата мътна многоликова отвара, която беше извадила от обшитата с мъниста чанта. Рон забърника из дамската чанта на жената.
— Казва се Мафалда Хопкърк — оповести той, като четеше малката карта, от която се виждаше, че жертвата е сътрудничка в отдел „Злоупотреба с магии“. — Не е лошо да вземеш картата, Хърмаяни, ето ги и жетоните.
Той им даде няколко малки златни монети с надпис ММ, които беше извадил от портмонето на магьосницата.
Хърмаяни изпи многоликовата отвара, която беше придобила приятен светловиолетов цвят, и след броени мигове застана пред тях като двойница на Мафалда Хопкърк. Свали очилата на жената и си ги сложи, а Хари си погледна часовника.
— Закъсняваме, господин „Магическа поддръжка“ ще бъде тук всеки момент.
Побързаха да затворят вратата, за да скрият истинската Мафалда, и Хари и Рон се заметнаха с мантията невидимка, а Хърмаяни остана да чака непокрита. След няколко секунди се чу второ пук! и пред тях изникна нисък магьосник с вид на пор.
— О, здравей, Мафалда!
— Здрасти! — отвърна с треперлив глас Хърмаяни. — Как си днес?
— Всъщност не много добре — каза ниският магьосник, който изглеждаше направо съсипан.
Хърмаяни и магьосникът се отправиха към главния път, а Хари и Рон се запромъкваха след тях.
— Неприятно ми е да чуя, че си неразположен — каза Хърмаяни, като не даде думата на ниския магьосник, който се опита да й разкаже по-подробно за проблемите си — беше много важно да го спре преди да излязат на улицата. — Вземи, почерпи се един бонбон.
— Ъъъ… А, не, благодаря…
— Настоявам! — заяви войнствено Хърмаяни и разтръска пред лицето му пликчето с бонбони.
Ниският магьосник се сепна, но си взе от бонбоните.
Въздействието беше мигновено. Още щом бонбонът докосна езика на мъжа, той започна да повръща толкова силно, че дори не забеляза как Хърмаяни отскубна цяла шепа косми от темето му.
— Майко мила! — възкликна тя, докато ниският магьосник обливаше с бълвоч уличката. — Дали да не си вземеш болничен?
— Не… не! — Мъжът се задави и пак понечи да повърне, но се опита да продължи нататък, макар и да не беше в състояние да върви прав. — Трябва… днес… трябва да отида…