— Бива ли такова нещо! — възмути се Хърмаяни. — Не можеш да отидеш на работа в такова състояние… Според мен трябва да се прегледаш в „Свети Мънго“, там ще те оправят!
Запъхтян, магьосникът се свлече на четири крака, но продължи с опитите да допълзи до главната улица.
— Не може да се явиш на работа в този вид! — извика Хърмаяни.
Накрая той беше принуден да приеме истината. Използва отвратената Хърмаяни, за да се подпре на нея и с големи мъки да застане прав, после се завъртя на място и изчезна, като остави след себе си само чантата, която Рон беше издърпал в последния момент от ръката му, и разлетели се парчета повръщано.
— Уф! — изпуфтя Хърмаяни и като запретна поли, заобиколи локвите бълвоч. — Щеше да бъде много по-чисто, ако и на него бях направила зашеметяващо заклинание.
— Така си е — съгласи се Рон, след като се показа с чантата на магьосника изпод мантията невидимка, — пак обаче съм на мнение, че камара безжизнени тела щеше да привлече повече внимание. Но тоя тип се оказа голям работяга, а? Хайде, мятай космите в отварата.
След две минути той застана пред тях: дребен, с вид на пор двойник на поболелия се магьосник, облечен в морскосинята мантия, която намериха сгъната в чантата.
— Странно, че днес не е дошъл с нея, нали, особено ако отчетем колко му се ходеше на работа. И така, според надписа отзад аз съм Рег Катърмоул.
— А сега ти изчакай тук — каза Хърмаяни на Хари, който още беше под мантията невидимка, — ще ти донесем и на теб няколко косъма.
Наложи се да чака десет минути, но му се стори, че се е спотайвал сам много по-дълго на уличката с повръщано, до вратата, зад която бяха скрили зашеметената със заклинание Мафалда. Накрая Рон и Хърмаяни се появиха.
— Не знаем кой е — обясни Хърмаяни, като му подаде няколко къдрави черни косъма, — но се прибра у дома с ужасно кръвотечение от носа! Дръж, доста висок е, трябва ти по-голяма мантия…
Тя извади една от старите мантии, които по тяхна молба Крийчър беше изпрал, и Хари се отдръпна, за да изпие отварата и да се преоблече.
След като болезненото преобразяване приключи, той вече беше висок над метър и осемдесет и ако се съди от мускулестите ръце, беше с яко телосложение. Имаше и брада. Пъхна мантията невидимка и очилата под новата мантия и се присъедини към другите двама.
— Ау, страшен мъжага си! — ахна Рон и се извърна нагоре към Хари, който сега стърчеше доста над него.
— Вземи от жетоните на Мафалда и да вървим, наближава девет — подкани го Хърмаяни.
Излязоха заедно от уличката. Петдесет метра по-нататък на оживения тротоар имаше черни перила с пръчки със заострен край отгоре и две стълбища с табели: на едната пишеше „Мъже“, а на другата — „Жени“.
— Е, хайде, до скоро — каза припряно Хърмаяни и заситни надолу по женското стълбище.
Хари и Рон се присъединиха към неколцина странно облечени мъже, които слизаха към нещо, наподобяващо най-обикновена подземна обществена тоалетна с мръсни черно-бели плочки.
— Добро утро, Рег! — провикна се друг магьосник в морскосиня мантия, после влезе в една от кабинките, като пъхна в процепа във вратата златен жетон. — Ама че тъпотия! Да ни принуждават да ходим на работа по този начин! Кого очакват да се появи изневиделица, Хари Потър ли?
Магьосникът прихна от собственото си остроумие, а Рон само се подсмихна.
— Да, бе — съгласи се той, — голяма глупост!
Двамата с Хари влязоха в съседни кабинки.
Отдясно на Хари се чу как пускат водата в казанчето. Той се наведе и надзърна през процепа в долния край на кабинката точно навреме, за да види как чифт крака в обуща стъпват в тоалетната чиния в съседство. Погледна наляво — Рон само примигваше срещу него.
— Какво, трябва да стъпим в тоалетната чиния и да пуснем водата ли? — пошушна той.
— Май да — отвърна също през шепот Хари и гласът му прозвуча гърлено и прегракнало.
Двамата се изправиха. С усещането, че е най-големият глупак, Хари стъпи в тоалетната чиния.
Веднага разбра, че е направил точно каквото трябва: уж стоеше във вода, а обувките, ходилата и мантията му си останаха съвсем сухи. Той се пресегна, пусна водата и след миг се устреми по къс улей, а накрая изскочи от една камина в Министерството на магията.
Изправи се тромаво — сега имаше много повече телеса, отколкото беше свикнал. Огромният атриум му се стори по-мрачен, отколкото го помнеше. Преди средата на помещението беше запълнена от златен шадраван, който хвърляше по лъскавия дървен под и стени трепкащи светли петна. Сега над всичко наоколо се възправяше грамадна статуя от черен камък. Имаше нещо стряскащо в огромната скулптура на магьосница и магьосник, които седяха на богато украсени издялани престоли и наблюдаваха отвисоко как работещите в министерството изскачат от камините долу. В основата на статуята с трийсетсантиметрови букви пишеше: МАГИЯТА Е МОГЪЩЕСТВО.