Хари усети отзад по краката силен удар: току-що от камината зад него се беше изстрелял друг магьосник.
— Разкарай се! Не можа ли… о, извинявай, Рънкорн!
Явно уплашен, плешивеещият мъж побърза да се отдалечи. Както личеше, магьосникът, в когото Хари се беше преобразил — Рънкорн, си беше доста страховит.
— Пссст! — каза някой и след като се обърна, Хари видя дребната магьосница и магьосника с вид на пор от „Магическа поддръжка“, които му правеха знаци иззад статуята.
Той бързо отиде при тях.
— Значи всичко мина добре? — прошепна Хърмаяни.
— Не, той още е заседнал в кенефа — каза Рон.
— О, много смешно, няма що… Какъв ужас, а? — рече тя на Хари, който гледаше статуята. — Забеляза ли върху какво седят?
Той се взря по-внимателно и видя, че онова, което е помислил за изсечени от камък богато украсени престоли, всъщност са купчини каменни човешки тела: стотици и стотици голи тела, мъже, жени и деца, всички с глуповати грозни лица, сгърчени и притиснати едно до друго, за да издържат тежестта на магьосниците с красиви мантии.
— Мъгъли — прошепна Хърмаяни. — Там, където трябва да им е мястото! Хайде, тръгваме.
Присъединиха се към потока от магове и вълшебници, които вървяха към златната порта в дъното на коридора, и започнаха да се оглеждат възможно най-незабележимо, но така и не зърнаха силуета на Долорес Ъмбридж, която трудно можеха да сбъркат. Минаха през портата и се озоваха в по-малък коридор, където пред двайсет златни решетки с точно толкова асансьори зад тях се виеха опашки. Тъкмо се наредиха на една, когато някой викна:
— Катърмоул!
Огледаха се, Хари усети как го присвива стомахът. Към тях вървеше един от смъртожадните, станали свидетели на гибелта на Дъмбълдор. Служителите наоколо замълчаха и сведоха очи — Хари усети как през тях премина вълна от страх. Свъсеното, някак жестоко лице на мъжа не се връзваше с великолепната му надиплена мантия, цялата избродирана със златна нишка. Някой от навалицата пред асансьорите извика подмазвачески:
— Добро утро, Йаксли!
Йаксли не му обърна внимание.
— Катърмоул, наредих някой от „Магическа поддръжка“ да ми оправи кабинета. Там още вали дъжд.
Рон се огледа сякаш с надеждата някой да се намеси, но всички продължиха да мълчат.
— Вали дъжд… в кабинета ви? Това… не е хубаво, нали?
Рон се засмя притеснено. Йаксли се ококори.
— Мислиш, че е смешно, а, Катърмоул?
Две от магьосниците на опашката за асансьора побързаха да се отдалечат.
— Не, разбира се, че не… — отговори Рон.
— Даваш ли си сметка, Катърмоул, че отивам долу да разпитам жена ти? Всъщност съм изненадан, че и ти не си там да й държиш ръката, докато тя чака. Май вече си я отписал като неблагонадеждна. Сигурно си постъпил мъдро. Следващия път се постарай да се ожениш за чистокръвна.
Хърмаяни изписка ужасена. Йаксли я изгледа втренчено, тя се позакашля и извърна очи.
— Аз… — замънка Рон.
— Но ако моята жена беше обвинена, че е мътнород — не че някога ще взема за съпруга жена, която може да бъде сбъркана с такъв боклук, — и началникът на отдел „Охрана на магическия ред“ ми възложеше да свърша нещо, аз, Катърмоул, щях да побързам да го направя. Разбра ли? — попита Йаксли.
— Да — прошепна Рон.
— В такъв случай, Катърмоул, заеми се със задачата и ако до час кабинетът ми не е напълно сух, за Кръвния статут на жена ти ще възникнат още по-големи съмнения.
Златната решетка отпред издрънча и се отвори. Йаксли кимна и неприятно се усмихна на Хари, от когото явно се очакваше да оцени по достойнство отношението към Катърмоул, после се отдалечи като хала към друг асансьор. Хари, Рон и Хърмаяни влязоха в техния, но не ги последва никой, сякаш бяха заразноболни. Решетката се затвори с трясък и асансьорът тръгна нагоре.
— И какво да правя сега? — веднага попита Рон другите двама със сломен вид. — Ако не се явя, жена ми… жената на Катърмоул де…
— Ще дойдем с теб, не бива да се делим… — подхвана Хари, но Рон трескаво заклати глава.
— Не говори глупости, не разполагаме с много време. Вие двамата отивате да намерите Ъмбридж, а аз ще се заема с кабинета на Йаксли… но как да го спра тоя дъжд?
— Опитай Фините инкантатем — предложи Хърмаяни, — това ще спре дъжда, ако е направено проклятие или заклинание, ако не — значи нещо се е объркало в Атмосферното заклинание и тогава ще бъде по-трудно да се отстрани повредата, затова като временно средство опитай Импервиус, за да му запазиш вещите…