ГЛАВА ПЕТНАЙСЕТА
НЕРУШИМАТА КЛЕТВА
Зад покритите със скреж прозорци отново се сипеше сняг, Коледа наближаваше бързо. Хагрид вече беше доставил собственоръчно обичайните дванайсет коледни дръвчета за Голямата зала, перилата на стълбищата бяха украсени с венци от бодлива зеленика и гирлянди, от вътрешността на шлемовете по доспехите блещукаха негаснещи свещи, из коридорите на равни разстояния бяха окачени цели наръчи имел. Всеки път, когато Хари минеше, под имела на тумби се стичаха момичета, което предизвикваше задръствания по коридорите. За щастие обаче благодарение на честите си среднощни похождения той познаваше необичайно добре тайните ходове в замъка и между часовете без особено затруднение избираше маршрути без имел.
Рон, който навремето би завидял, вместо да се развесели, че приятелят му е принуден да използва обходни пътища, сега направо се кикотеше. Хари безспорно предпочиташе този нов засмян, шегуващ се Рон пред мрачния му войнствено настроен вариант, когото беше принуден да търпи през последните няколко седмици; подобреният модел на Рон обаче му излезе през носа. Първо, Хари трябваше да се примирява с честото присъствие на Лавендър Браун, която явно смяташе за пропилян всеки миг без целувките на Рон, и второ — той отново се оказа най-добрият приятел на двама души, които сякаш никога вече нямаше да си проговорят.
Рон, по чиито ръце от лактите надолу още личаха драскотините и раните от птичето нападение, възприе отбранителен сърдит тон.
— Какво се оплаква Хърмаяни! — заяви той на Хари. — Нали се е натискала с Крум! Нека види сега, че някой иска да се натиска и с мен. Живеем в свободна държава. Не съм направил нищо лошо.
Хари не отговори, само се престори на погълнат от книгата, която трябваше да прочетат за часа по вълшебство на другата сутрин — „В търсене на квинтесенцията“. Беше решен да си остане приятел и с Рон, и с Хърмаяни и затова прекарваше доста време със затворена уста.
— Никога не съм обещавал нищо на Хърмаяни — смотолеви Рон. — Е, щях да ида с нея на коледното празненство у Слъгхорн, но тя изобщо не спомена, че… само като приятели… аз съм човек със свободна воля…
Хари усети, че Рон се е вторачил в него, и обърна страницата на „Квинтесенцията“. Гласът на Рон утихна до мърморене, което почти не се чуваше от силния пукот на огъня, но на Хари му се стори, че отново долавя думите „Крум“ и „какво се оплаква“.
Учебната програма на Хърмаяни беше толкова натоварена, че Хари можеше да си поговори с нея като хората само вечер — тогава Рон се впиваше здраво в Лавендър и изобщо не забелязваше какво прави Хари. Хърмаяни отказваше да стои в общата стая, когато и Рон е там, затова Хари обикновено ходеше при нея в библиотеката, което означаваше да си говорят шепнешком.
— Той има пълната свобода да се целува с когото си иска — заяви Хърмаяни, докато библиотекарката Мадам Пинс дебнеше при лавиците отзад. — Наистина ми е все едно.
Тя вдигна перото и сложи точката толкова яростно, че проби дупчица в пергамента. Хари си замълча. Помисли, че нищо чудно в скоро време да си изгуби гласа — почти не го използваше. Надвеси се малко по-ниско над „Отвари за напреднали“ и продължи да си води записки за вечнодействащите еликсири, като от време на време спираше, за да разчете полезните добавки, които Принца беше направил към текста на Либациус Боридж.
— И между другото — рече след малко Хърмаяни, — не е зле да внимаваш.
— За последен път ти казвам — подхвана Хари с шепот, леко дрезгав след четирийсет и пет минути мълчание, — няма да върна учебника! От Нечистокръвния принц съм научил повече, отколкото от Снейп и Слъгхорн…
— Не ти говоря за тоя тъп така наречен Принц! — спря го Хърмаяни, като изгледа гадно учебника, сякаш той се е държал грубо с нея, — говоря ти за преди малко. Точно преди да дойда тук, минах през момичешката тоалетна и заварих вътре десетина момичета, включително Ромилда Вейн. Умуваха как да ти дадат любовен еликсир. Всички се надяват да те убедят да ги поканиш на купона при Слъгхорн и доколкото подразбрах, са си купили от любовните еликсири на Фред и Джордж, които, опасявам се, сигурно действат…
— Защо не им ги взе? — възмути се Хари.
Стори му се невероятно, че манията на Хърмаяни на тема спазване на правилата я е изоставила точно на този решителен кръстопът.
— Не ги носеха в тоалетната — обясни презрително тя. — Просто обсъждаха тактиката. А се съмнявам, че дори Нечистокръвния принц — стрелна тя отново учебника с гаден поглед — би могъл да измисли мечтаната противоотрова, която да обезсилва десетина различни любовни еликсира едновременно. На твое място просто бих поканила някого и останалите ще престанат да си въобразяват, че имат някакъв шанс. Празникът е утре вечер, съвсем са се отчаяли.