— Няма човек, когото да искам да поканя — изпелтечи Хари, който и досега се опитваше да не мисли за Джини, въпреки че тя пак си изникваше в сънищата му по такъв начин, че той бе страшно благодарен, задето Рон не владее легилимантиката.
— Е, все пак внимавай какво пиеш, защото Ромилда Вейн май не се шегуваше — допълни свъсено Хърмаяни.
Тя нави горния край на дългия пергамент, на който пишеше съчинение по аритмантика, и продължи да дращи с перото. Хари я гледаше, но мислите му бяха много далеч.
— Я чакай! — рече той по едно време. — Нали Филч е наложил забрана върху всичко, купено в „Магийки шегобийки“?
— Кога някой е обръщал внимание на забраните на Филч? — попита Хърмаяни, все така съсредоточена върху съчинението.
— Но аз мислех, че се претърсват всички сови! Как тези момичета са успели да вкарат в училището любовни еликсири?
— Фред и Джордж ги пращат в опаковки на парфюмчета и на сиропи за кашлица — обясни Хърмаяни. — Използват Совешката си служба за доставка по домовете.
— Добре си осведомена.
Хърмаяни го изгледа гадно, точно както преди малко учебника му по отвари.
— Пишеше го отзад на шишенцата, които ни показаха на нас с Джини през лятото — отвърна тя хладно. — Не се занимавам да сипвам в напитките на хората разни отвари… или да се преструвам, че го правя, което си е същото…
— Е, както и да е — побърза да каже Хари. — Важното в случая е, че момичетата мамят Филч, нали? Вкарват в училището разни неща, прикрити като друго. Защо тогава и Малфой да не е могъл да внесе огърлицата…
— О, Хари… не започвай пак…
— Защо де, кажи — настоя той.
— Слушай сега — въздъхна Хърмаяни, — тайносензорите засичат заклинания, проклятия и магии за невидимост, нали така? Използват се за откриването на черна магия и на свързани с нея предмети. За секунди ще засекат мощно проклятие, каквото е направено на огърлицата. Но не и нещо, което е сложено в друго шишенце… пък и любовните еликсири не са черна магия и не са опасни…
— Лесно ти е на теб — промърмори Хари, защото се беше сетил за Ромилда Вейн.
— Значи зависи от Филч да познае, че това не е сироп за кашлица, а той не е много добър магьосник, съмнявам се, че различава една отвара от друга…
Хърмаяни застина, Хари също беше чул звука. Някой се беше доближил отзад, откъм потъналите в мрак лавици с книги. Двамата зачакаха и след миг иззад ъгъла се показа Мадам Пинс с вида си на граблива птица — с хлътнали страни, с кожа като пергамент и дълъг гърбав нос, който изглеждаше още по-зловещо в светлината на лампата в ръката й.
— Библиотеката вече е затворена — оповести тя. — Постарайте се да върнете на място всичко, което сте взели… Какво си направил с книгата, непрокопсаник такъв!
— Тя не е библиотечна, моя си е — побърза да уточни Хари и грабна от масата своя учебник по отвари за напреднали точно когато и Мадам Пинс посегна с костелива ръка.
— Осквернен! — изсъска тя. — Омърсен! Опетнен!
— Какво толкова, просто е писано в учебника! — възропта Хари и дръпна книгата от здравата й хватка.
Мадам Пинс изглеждаше така, сякаш всеки момент ще получи удар, а Хърмаяни припряно си прибра нещата, стисна Хари за ръката и го извлече навън.
— Ако не внимаваш, ще ти забрани да посещаваш библиотеката. За какво ти трябваше да го носиш този тъп учебник?
— Не съм виновен аз, че й хлопа дъската. Или мислиш, че те е чула да нагрубяваш Филч? Винаги ми се е струвало, че между тях има нещо…
— О, ха-ха-ха…
Радостни, че отново могат да си говорят нормално, те тръгнаха по безлюдните осветени коридори към общата стая, като обсъждаха дали наистина Филч и Мадам Пинс са тайно влюбени един в друг.
— Джунджурийки! — каза Хари на Дебелата дама новата празнична парола.
— Да ти се връща! — подсмихна се тя дяволито и се дръпна, за да ги пусне.
— Здравей, Хари! — поздрави Ромилда Вейн веднага щом той се прехвърли през дупката в портрета. — Ще пийнеш ли една розова вода?
Хърмаяни го изгледа през рамо с вид „Нали ти казах!“
— Не, благодаря — побърза да отговори Хари. — Не си падам много по нея.
— Ами тогава вземи това — каза Ромилда и му бутна в ръцете кутия шоколадови бонбони. — Пияни котли с пълнеж от огнено уиски. Баба ми ги прати, но аз не ги обичам.
— А, добре… Благодаря ти много! — рече Хари, защото не се сети какво друго да каже. — Ъъъ… отивам ей там с…
Той закрачи бързо след Хърмаяни и гласът му заглъхна.